Читать «Шепотът на розите» онлайн - страница 63

Сабрина разбра за какво се бяха карали братята й. Когато се запъти към тях, двамата изпънаха рамене като войници, очакващи генерала си. Брайън пръв развали войнишката си поза, като й намигна. Явно никога нямаше да порасне достатъчно, за да престане да я дразни. Сабрина обичаше остроумието и вечната му жажда да прави бели.

Когато се обърна към Алекс, брат й пламна като смутено момче. Неговите стъпки пред вратата на брачната спалня ли бяха накарали Морган да се държи по този странен начин? Сериозният, надежден Алекс. Когато бяха деца и тя падаше, той веднага се притичваше да я вдигне и почистваше рокличката й.

И двамата бяха наследили темперамента на майка си, но той се проявяваше по различен начин. Брайъновите пристъпи на гняв отлитаха толкова бързо, колкото се бяха появили, докато Алекс тихо мърмореше под носа си до неизбежната експлозия. Нито единият, нито другият имаха шанс да оцелеят повече от един ден при Макдонълови. Сабрина ги дари с нежна усмивка и се обърна към съпруга си.

Златнокафявата коса, развяна от вятъра, скриваше по-голямата част от лицето му. Несъмнено той беше убеден, че решението на майка й е някакво ново коварство от нейна страна. Но Сабрина не желаеше добронамерената интрига на майка й да забие нов клин между братята й. Тя погледна Морган право в очите и заяви:

— Ще вземем Енид.

Братовчедка й се свлече на земята. Раналд я хвана, преди да е ударила главата си в камъните. Сияеща усмивка преобрази лицето му.

— Чудесен избор, момиче. На този свят обичам най-много хубавките, дебелички госпожички.

— Енид не е дебела — възрази с отсъстващ вид Сабрина, защото беше като парализирана от признателните искри в погледа на съпруга си. — Тя е… — опита се да обясни тя, докато Раналд залиташе под тежестта на братовчедка й, — …приятно закръглена.

— Мога да кажа, че на мен наистина ми е приятно — съгласи се Раналд и разхлаби копринената яка на припадналата, за да погледне в корсажа й.

През това време протестиращите Елизабет, Брайън и Алекс се нахвърлиха ядно върху Сабрина. Дугъл им препречи пътя.

— Съгласихме се, че Сабрина сама ще си избере спътник. Бог ми е свидетел, че тя е човекът, който най-малко имаше думата в цялата тази история. Затова не искам да й отнема възможността сама да реши.

Добре познатото лице на баща й се разми пред очите на Сабрина. Инстинктът й подсказа, че това беше последната му възможност да се прояви като неин закрилник.

— Какво ще кажа на брат си? — изкрещя Елизабет. — Скъпи Уили, споменах ли вече, че дъщеря ти замина с банда крадци и главорези, без дори да се е омъжила — колкото и съмнителна да е тази защита! Той ще получи удар!

— Самият аз ще пиша на Уйлям — отговори спокойно Дугъл. — Енид ще остане там само докато Сабрина се устрои на новото място. Морган ще гарантира за сигурността й, докато отидем да си я вземем.

Елизабет изкриви лице в рядък пристъп на ранимост.

— А кой ще ми гарантира за сигурността на моята Сабрина?

Морган сложи ръце на раменете на жена си. Собственическият жест я накара да трепне. Дълбокият му глас изпрати силна тръпка по гърба й. Странно, но този път в него нямаше подигравка.