Читать «Шепотът на розите» онлайн - страница 59

Той знаеше, че времето му е изтекло. Взря се в страхливата синева на очите над ръката си и разбра, че му оставаха само секунди за да направи избор, който може да му донесе вечната омраза на жена му. Тя сигурно вече му беше простила, че бе потопил плитките й в шишето с мастило и бе използвал първия й корсет като прашка, но да я изнасили в непосредствена близост до собствения й брат — това беше грях, който не се прощаваше толкова лесно.

Той свали ръка от устата й.

— Опитай се да стенеш! — пошепна умолително той. — Охкай, пъшкай!

— Ти да не си си загубил ума?

— По дяволите, жено, казах ти да стенеш! — изсъска вбесен той. Сабрина произведе някакъв звук, който беше по-скоро квичене, отколкото вик от удоволствие. Морган примирено сведе глава.

— Даже когато бях на дванайсет години, момичетата викаха в прегръдките ми много по-силно…

Това беше грешка. Разбра го в момента, когато видя блесналия гняв в очите й. Тя стисна здраво устни, очевидно решена никога вече да не ги отвори.

Морган се поколеба. Навън беше спокойно. Прекалено спокойно. Някой подслушваше на вратата.

Той разтърси глава и изрече решително:

— Е, добре, момиче. Щом не ми остави друг избор.

Трябваше да използва всеки трик, който му беше познат за да изтръгне от гърлото на Сабрина страстен вик. Вплете пръсти в нейните, вдигна ръцете й над главата и се раздвижи между бедрата й, имитирайки любовен акт, докато леглото заскърца жално и тя наистина започна да издава звуци.

Мекият матрак не й оставяше възможност за бягство. Имаше чувството, че потъва под огромното, неумолимо тяло. Успехът на необмислената му акция дойде неочаквано бързо. Задъхан хленч излезе от устните й, когато очевидното доказателство за желанието му се отърка между бедрата й. Той я милваше и се триеше в нея и нито плащът му, нито нощницата й бяха в състояние да спрат вълните на желанието, които заливаха долната част на тялото и замъгляваха разума й.

— Кажи, че ме искаш, Сабрина — заповяда дрезгаво Морган и още повече я обърка.

Тя поклати безмълвно глава, опитвайки се да събере остатъците от разума си.

— Кажи го!

Той нахлу в ухото й с влажен, грапав език; думите изскочиха само от устните й, последвани от пресекващ вик.

Морган не престана да я измъчва. Сълзи напираха под ресниците й, докато чакаше играта да свърши и сладкото изкушение да отстъпи място на грубата действителност. За да я остави прекършена и захвърлена, като пребита от бой. Но той само се вслуша навън и след като Пъгсли се разскача пред вратата, се отдели от нея и извади от гънките на плаща си мъничка кама. Очите й се разшириха от изненада.

Тя се опря на лакът и проследи с нямо възхищение как той стисна ръка в юмрук, прокара острието на камата по вътрешната страна на ръката си и остави дълга рязка в кожата, без дори да мигне. Вдигна ръка и опръска снежнобелия чаршаф с кръвта си. Погледите им се срещнаха.

— Това е доказателство, че си загубила девствеността си. Няма да им позволя да те отнемат от мен. Щом женитбата за принцесата е цената на мира, тогава не ми остава нищо друго, освен да я платя. Даже ако трябва да пролея и последната си капка кръв. — Той спря кървенето с крайчето на чаршафа и взе брадичката й между пръстите си. — Ако посмееш да ме изобличиш пред баща си или някого от вашите, ще те завлека в най-близкия ъгъл и ще го направя, кълна се! Тогава никой вече няма да се съмнява — включително и ти, — че принадлежиш на Морган Макдонъл.