Читать «Шепотът на розите» онлайн - страница 58

Сабрина се протегна, притисна юмрук към устните си. Изглеждаше толкова мъничка, толкова безпомощна в съня. Мека, изпълнена с доверие. Можеше да сложи ръка на устните й, да отвори бедрата й и да нахлуе в нея, преди да е успяла да си поеме въздух. Но за разлика от повечето мъже от своя клан Морган мразеше изнасилванията.

Той присви очи. Това нямаше да бъде изнасилване. Трябваше да изпълни задължението си. Щеше да действа хладно и безучастно, сякаш имаше да извърши само една болезнена, но неизбежна процедура. Да изгори една рана или да извади пистолетен куршум от гноясало рамо.

Или да сграбчи крехкото, нищо неподозиращо тяло на сладката си съпруга и да се забие дълбоко в копринената й утроба, докато тя запищи и започне да се извива под него?

Устата му пресъхна, ръцете му затрепериха. Когато се отпусна до нея на леглото, в душата му бушуваше буря. Помилва изкусително гладката й коса и я плъзна между пръстите си — като си беше представял почти всяка нощ в студения, мрачен затвор.

В този миг Сабрина се събуди. Морган може би щеше да се възстанови от погледа й, но безкрайната нежност на усмивката й, след като разбра кой е при нея в леглото, го улучи като смъртоносен удар.

Глава 8

Сабрина се събуди от ръката на Морган в косите си. В хватката му нямаше нищо насилническо, само мека решителност да я държи притисната във възглавниците и да попречи на бягството й, макар че тя изобщо не искаше да бяга. Бронзовият загар на лицето му се беше върнал и беше заличил следите от отравянето. Само зачервените очи издаваха безсънната нощ. Плащът му беше безупречно надиплен, устата му ухаеше на канела и карамфил.

Тя се усмихна, искрено зарадвана, че го вижда в добро здраве. Но веднага усети подозрението в меланхоличния му поглед и се разколеба. Изпита чувството, че се плъзга по ръба на опасна пропаст.

— Прощавай, че те разочаровам, момиче. Боя се, че още не си станала вдовица.

— Не съм имала такова намерение.

— Тогава готварското ти изкуство явно не е на висота.

Той нави един кичур от косата й на ръката си, но не го дръпна, само засили усещането й за присъствието си.

— Какво беше намерението ти?

Съненият му поглед задържа нейния. Устните им бяха само на сантиметри едни от други. Сабрина успя да произнесе само една полуистина.

— Аз… уплаших се… да остана насаме с теб…

Морган се намръщи още повече.

— За чудовище ли ме смяташ?

Неочакваната му сериозност увеличи смущението й.

— Давал ли си ми основание да те смятам за нещо друго?

Той наклони глава.

— Но онези дни отдавна отминаха.

Устните му се сведоха върху устата й и се насладиха на копринената и мекота. Пръстите му помилваха бузите й и я накараха да отвори уста и да отговори на езика му. Свежият му аромат замая сетивата й и езикът му безпрепятствено нахлу навътре.

В коридора се чуха равномерни стъпки, последвани от зарадвано кучешко скимтене, което бързо заглъхна. Морган рязко вдигна глава, погледът му потъмня. Притисна ръка към устата на Сабрина и задуши вика й.