Читать «Шепотът на розите» онлайн - страница 57

— Щом аз не мога да те имам, принцесо, няма да те има и никой друг, кълна се в бога!

* * *

Морган Макдонъл посрещна новия ден, загледан в сладката отровителка, която спеше дълбоко в края на голямото легло. Не му се вярваше, че баща й не е знаел нищо за опита да бъде отровен. Лишени от силния си водач, Макдонълови много скоро щяха да се разпръснат на всички страни и да позволят на Камерън, Чишолм и Грант да поделят помежду си планините като ято жадни за плячка лешояди. И все пак — защо му трябваше на Дугъл да организира тази сватба, след като просто можеше да го убие или да го остави да изгние в онова ужасно подземие?

Морган въздъхна. Трябваше да приеме, че Сабрина е действала на своя глава. Той си беше въобразявал, че познава всички коварни номера на Камерънови, но случилото се посипа сол върху прясната рана, отворила се със смъртта на баща му. Не посмя дори да си представи какво можеше да се случи ако роднините му узнаеха за покушението. Щяха да се нахвърлят върху Сабрина и да я убият, а той беше още твърде слаб, за да я защити. Представата, че розовите й бузи можеха да станат пепелявосиви, беше повече от ужасна.

Тъмните коси на Сабрина се стелеха около лицето й в зашеметяващ контраст с кремавобялата, леко порозовяла кожа. Тя бе спала без завивка, а огънят в огнището беше угаснал и в стаята вече се промъкваше утринният хлад. Погледът му се плъзна по тялото й. Нощницата беше залепнала за твърдите зърна на гърдите й Долната част беше вдигната до бедрата. Беше му много лесно да си представи как едната му ръка милва дръзко щръкналите зърна, а другата се плъзга в топлия, примамващ отвор между краката.

Той обърна гръб на леглото и потисна проклятието си. Тя беше негова съпруга, но също както пръстена, меча и собствения му живот му принадлежеше само по милостта на Дугъл Камерън. А никой Макдонъл не беше живял по милостта на другите. Особено по милостта на неприятеля.

В момента обаче имаше по-важни проблеми от дивото, жадно пулсиране в слабините си. Можеше ли да рискува да се разчуе в цял Камерън, че бракът им не е бил консумиран? Да се появят съмнения в мъжествеността му — може би това беше поредната коварна игра, измислена от Дугъл Камерън и дъщеря му? Едно от най-важните задължения на господарката на клана беше да роди наследник. При мисълта, че Сабрина би могла да разкаже на всички засрамващите подробности около първата им брачна нощ, Морган се намръщи като буреносен облак.

Той си представи живо как изтръгваха Сабрина от обятията му, хвърляха го обратно в студената и мокра дупка под кулата или, още по-страшно, изхвърляха го пред портите на господарската къща и го излагаха на подигравките на роднините му.

Морган се обърна рязко и стисна ръце в юмруци. Тя беше негова жена. Той беше длъжен да спи с нея. Да, това беше не само негово право, а и дълг. Трябваше да консумира брака си и тогава нито Дугъл Камерън, нито кралят на Англия, нито дори господ на небето можеха да му я отнемат. А бъдещето на клана му щеше да бъде осигурено.