Читать «Шепотът на розите» онлайн - страница 54

Тя надникна изпод завивката. Скимтенето на Пъгсли престана. Отвън долиташе доволно хъркане. Сабрина се отпусна във възглавниците. Изтощението се промъкна в крайниците й като горчиво лекарство. Очите й вече се затваряха, когато през главата й мина неочаквана мисъл.

Може би Морган изобщо нямаше да дойде.

Сигурно пиянстваше отвън с хората си и вдигаше чаша след чаша за успялото отмъщение. И за последния жесток номер, който бе изиграл на Сабрина Камерън. Би трябвало да изпитва облекчение, но сърцето й беше пълно с необяснима болка. Тя се сви на кълбо и се опита да я задуши, но напразно. Тъкмо беше задрямала, когато вратата се отвори с трясък.

Съпругът й изпълни рамката.

Той затръшна вратата пред слисаната муцунка на Пъгсли и прекоси стаята, олюлявайки се. Внезапно вдигна ръка и преди Сабрина да е видяла дългия меч в ръката му, острието бе притиснато във вдлъбнатинката под гръкляна й.

— Съблечи се, коварна вещице! — изграчи той. — Тази нощ ще те направя своя жена, даже това да ми струва живота.

Глава 7

Сабрина беше омъжена за луд. Острието на меча трепереше. Морган се олюляваше опасно. Тя се сви във възглавниците, по-далече от оръжието, и се запита дали църквата признаваше опита за убийство като основание за анулиране на брака.

— Проклета вещица — повтори задъхано мъжът й. — Как смееш да си лежиш тук и да примигваш невинно насреща ми? Нищо ли няма да ми кажеш? — Той затваряше и отваряше очи, сякаш не виждаше ясно. Погледът му помътня.

Сабрина размишляваше трескаво. Тази вечер Морган беше пил само вода. Сигурно след това се беше наливал с мъжете от клана си.

— Най-добре е да решиш дали първо ще ме убиеш и после ще ме изнасилиш или обратно — изрече спокойно тя. — И те предупреждавам, че ако не махнеш този меч от гърлото ми, ще ме набучиш на острието.

— За мен ще бъде удоволствие, момиче. Със или без меч.

Сабрина внимателно отмести острието, но дори това леко движение извади Морган от равновесие. Той се олюля назад, размаха безпомощно меча и едва успя да се залови за таблата на леглото. Бронзовото му лице беше станало пепеляво. Притисна ръка о стомаха си, сякаш трябваше да го задържи на мястото му.

„Може би ще успея да вгорча поне малко отмъщението на твоя Морган.“

Загадъчните думи на Енид и неочакваното й желание да сготви гъби събудиха в сърцето на Сабрина ужасно подозрение.

Морган се изправи и я погледна напрегнато.

— Кажи ми, принцесо, скъпият ти татко ли те използва като примамка за капана си, или ти смеси отровата със собствените си нежни ръчички?

Сабрина отвори уста, за да отхвърли нечуваното обвинение, но Морган отново се олюля. Тя скочи от леглото и посегна да го подкрепи.

Той се отдръпна като опарен.

— Не се доближавай до мен! Ти си дявол в женски образ! Ако не ми отговориш веднага, ще изтръгна отговора от баща ти даже да трябва да го удуша.

Той се хвърли към вратата, но мечът явно беше станал много тежък за ръката му. Повлече го след себе си и остави дълбока следа в полираното дърво. Сабрина стана от леглото, спъна се в одеялата и посегна към най-близката опора — неговия крак.