Читать «Шепотът на розите» онлайн - страница 53
Тереза Медейрос
Всички жестокости от момчешките му години бяха забравени пред дяволската любезност, с която се бе отнесъл с нея след венчавката. Първата изненада дойде, когато намести стола й, за да седне. Тя седна бавно, очаквайки да се строполи на пода, след като той издърпа стола й. Вместо това той разстла салфетката на скута й и излъска сребърните й прибори с крайчето на наметката си, за да станат достойни за красивите й устни, както шумно оповести.
По време на вечерята й избираше най-хубавите късчета агнешко и диви кокошки, като ги вземаше най-вече от чиниите на братята й. Бършеше от брадичката й въображаеми капки вино. Държа се приятелски дори с Енид, а когато похвали задушените гъби, приготвени лично от нея, момичето дори се засмя.
Когато накрая се наведе към нея и най-невинно попита иска ли тя да опита от саламчето му, Сабрина не издържа. Преобърна чашата с вино, която той току-що бе допълнил, и избяга от масата, без да я е грижа за загрижените му викове.
Той й даде достатъчно време да се подготви за появата му в спалнята. Но дори да се беше подготвяла цял живот, тя пак нямаше да бъде готова за този опасен непознат, за този великан, когото й бяха натрапили за съпруг. Минутите се влачеха отчайващо бавно. Сърцето й заплашваше да спре. Пръстите на краката й потреперваха нервно. Тя трябваше да му обясни спокойно и хладно условията за съществуването на този брак. Брак, който според споразумението им трябваше да мине без интимностите и удоволствията, които обикновено споделяха женените двойки. Така се бяха уговорили, нали?
Сабрина отново си припомни какво й беше казала Елизабет. Не беше за вярване, че един божи служител бе дал на Морган правото да извършва всички тези тъмни, мистериозни неща с тялото й. Пред очите й се мяркаха неясни картини. Срамни картини. Великолепни. Шокиращи. Но най-объркващо беше предложението на майка й: да омагьоса Морган с покорство и нежност; да укроти гнева му; да го оформи по своята воля; да омае с чара си могъщото, упорито тяло, да използва ръцете си, краката си… устата си. Сабрина размаха одеялото, за да охлади пламналото си лице. Понесена от греховните си мисли, тя скочи от леглото и отвори прозореца.
Есенният вятър охлади горещото й чело. Есента си отиваше бързо, гонена от неумолимата ръка на зимата. Макдонълови продължаваха да се веселят. Крясъците им се чуваха чак до това крило на господарската къща. В този момент вятърът се обърна и донесе на крилете си пиянска песен:
Сабрина затвори прозореца с трясък и отново се мушна в леглото. По гърба й лазеха ледени тръпки. В този момент по коридора затрополяха стъпки и тя се опита да отдалечи неизбежното, като скри глава под одеялото. Трябваха й няколко минути, докато проумее, че собственото й сърце бучеше в ушите й.
