Читать «Шепотът на розите» онлайн - страница 48

— А това е само началото! Става и по-лошо. Много по-лошо. Може би трябва да се самоубия. Като умра, ще ме погребат в сватбената ми рокля. И татко ще целува бледите ми, студени бузи. Ако има смелост.

Енид си представи недостойния край на скъпата си братовчедка и отново избухна в сълзи.

— Може би Морган не чак такова чудовище, за каквото го мислиш. Сигурно част от него копнее за съпруга.

— Сигурно. И благодарение на мама вече знам точно коя част.

Изхабила енергията си, Сабрина се замъкна обратно до леглото и се отпусна до Енид.

— Заклех се, че няма да му доставя удоволствие нито за миг. Но както изглежда, мъжът си получава удоволствието, когато му се доще, а онова, което иска жената, не е от значение. Морган не ме понася още от детските ни години, а след като повярва, че Камерънови са убили баща му… Какво ще му попречи да си излива гнева върху мен? Какво, ако реши да ме наказва за престъпленията, които Камерънови са извършили спрямо семейството му — за истинските и за онези, които съществуват само във фантазията му?

Енид си представи лицето на Морган — сериозно, недостъпно и красиво дори когато беше разкривено от омраза.

— Как ли го мразиш… — пошепна с разтреперан глас тя.

Сабрина сведе глава.

— Дано бог ми помогне наистина да го мразя!

Тихото отчаяние на Сабрина трогна сърцето на Енид повече от сълзите. Тя помилва косата на братовчедка си, толкова мека и гъста, много по-красива от собствените й тънки руси къдрици.

Сабрина беше по-смелата от двете. От първата им среща й помагаше и я подкрепяше. Засрамена, че я бяха отдалечили от Лондон, Енид хълцаше в стаята си, а появилият се на стената мъхнат паяк я уплаши до смърт. Сабрина спокойно изхвърли паяка през прозореца, после изтри сълзите на Енид. Сега беше неин ред да помогне, но тя не знаеше как, нито имаше смелост да го стори.

Енид прегърна братовчедка си, съвсем забравила за купата със зеленчук, която падна на килима. Една от отровните гъби се търкулна по крака й.

Енид се наведе да я вдигне и присви очи с дива решителност, която беше непозната за Сабрина.

— Може би ще успея да вгорча поне малко отмъщението на твоя Морган.

* * *

Морган се спъна на прага. Тихото проклятие, което произнесе, накара всички присъстващи в празнично осветената църква да се обърнат към него. Раналд го настъпи. Морган изпъна рамене и безмълвно предупреди всеки Камерън, който бе поканен на тази фарсова сватба, че ако посмееше да се присмее над един Макдонъл, това щеше да бъде последното кискане в живота му.

Беше цяло чудо, че изобщо можеше да ходи с тези глупави обувки. Не му трябваха обувки! Цял живот беше тичал бос по степите и планините, през скали и трънаци, и стъпалата му бяха станали твърди като копита. Ако бъдещата му тъща не беше настояла да го види в прилични обувки, сигурно щеше да се поддаде на изкушението и да ги хвърли в купела за кръщаване.

Трябваше да се сети, че хората му замисляха нещо лошо. Следобед изведнъж бяха замлъкнали. А преди това, откакто бе изпрал тартана си в ледената вода на близкия поток и бе изкъпал и себе си, непрекъснато му се подиграваха.