Читать «Шепотът на розите» онлайн - страница 47

— Как смееш да говориш за задължения пред това дете? Идеята дъщеря ни да се омъжи за този варварин беше единствено твоя. Никой не я споделя. Я ми кажи, да не би да си измислил този безумен план още докато двамата бяха деца? Не разбираш ли, че тя трябва да живее с мъж, който се отвращава от нея?

— Морган не се отвращава от Сабрина — отговори уморено Дугъл. — И ти го знаеш не по-зле от мен.

— Но той знае ли го? И няма ли да я унищожи, преди да се е осъзнал? Сабрина е като крехка роза — сладка, мека, покорна. Никога не сме я учили да се оправя сама в живота.

Около устните му заигра знаеща усмивка.

— Тази сутрин се справи доста добре…

Елизабет събра парчетата кожа.

— А сега те моля да ме извиниш. Трябва да приготвя жертвеното агънце. Ти се закле да не пролееш кръвта на синовете си, но явно гориш от желание да пролееш кръвта на дъщеря си. — Тя свали годежния пръстен от пръста си и го хвърли в краката му. — Дай го на любимия си Морган, както обеща! Нали си задължен!

Вратата се затвори с трясък зад гърба й и миниатюрата, на която беше изобразено цялото семейство, падна от стената. Дугъл вдигна пръстена и помилва святкащия рубин.

— О, Морган, ако малката ми принцеса е наполовина толкова темпераментна, колкото майка си, ще ти трябва много повече от пръстен, за да я обвържеш със себе си.

* * *

Сабрина и Енид вдигнаха разплакани лица. На прага на спалнята беше застанала Елизабет. Тя кимна кратко на Енид.

— Най-добре е да ни оставиш сами, скъпа. Трябва да говоря насаме с братовчедка ти.

Стиснала купата, Енид излезе и бързо затвори вратата след себе си. Остана навън, докато леля й излезе — след цяла вечност, както й се стори, — и мина покрай нея, без да каже нито дума.

Енид се върна в спалнята на братовчедка си. Сабрина седеше на ръба на леглото си с празни очи и отворена уста. Беше бледа като платно, по бузите й нямаше и следа от обичайната розовина.

Енид остави купата и размаха ръце пред очите на братовчедка си. Сабрина изобщо не реагира.

Обзета от паника, Енид я сграбчи за раменете и я раздруса.

— Какво ти е, миличка? Какво ти каза тя?

Сабрина примигна и отговори едва чуто:

— Обясни ми какво ме очаква в сватбената нощ.

— Това ли е всичко? — Енид се отпусна тежко на леглото и отвори широко очи с престорен ужас. — Толкова ли е страшно!?

Сабрина потрепери.

— Отвратително! — Тя разтърси глава, за да се осъзнае, сложи ръка на ухото на Енид и й пошепна нещо.

Енид изохка уплашено.

— Не! Сигурно се е пошегувала. Не е възможно това… това нещо… да влезе… там. — Гласът й пресекна.

Сабрина кимна тържествено и й пошепна още нещо.

— Велики боже! — Енид извъртя очи. Сабрина затърси в джоба на роклята и шишенцето с амоняк и го пъхна под носа й. Енид скри лице в ръцете си, за да скрие замечтаната си усмивка. — Само си представи какви неща правят… с такова кораво… животинско… нещо…

Сабрина преодоля паниката, скочи от леглото и заснова из стаята.