Читать «Шепотът на розите» онлайн - страница 50

Макдонълови можеха да проклинат господаря на Камерън и с нетърпение да очакват отмъщението на Морган върху изисканата му дъщеря, но според него в тази теория имаше твърде много дупки и тя не можеше да го задоволи.

Дугъл им бе спестил шумна сватба и беше поканил само най-близките си хора. Когато Морган се приближи, една невзрачна руса жена с букет увехнали цветя отстъпи настрана и му даде възможност да види булката.

Завладян от необясним страх, Морган спря като закован. Раналд отново се спъна в краката му и изръмжа. Съпруга. Какво, за бога, щеше да прави с нея? През последните няколко часа беше изслушал от мъжете най-различни предложения и нито едно от тях не можеше да бъде повторено в божия дом. Но нито един от тези мъже не можеше да оцени жертвата, която правеше водачът им. Обвързването с клана Камерън означаваше мир за двете страни и възможност да възвърне старата слава на клана Макдонъл.

На челото му изби пот. Дугъл трябваше да го остави да изгние в затвора! По-добре това, отколкото да се мъчи цял живот в оковите на брака.

Иронията не му убягна. За разлика от повечето си роднини Морган много внимаваше къде хвърля семето си, защото не искаше някой побеснял от гняв баща да размаха мускета и да го лиши от свободата или живота. Побърканата представа на Дугъл за честно обезщетение беше според него наказание за престъпление, което не беше извършил. Или още не.

Той преодоля порива да избяга. Никой не биваше да каже, че Морган Макдонъл е страхливец, особено че се е уплашил от една крехка жена. Когато застана пред олтара, Сабрина го изгледа с див гняв и това го обърка, но само за миг, докато разбра, че изражението на лицето й отразяваше неговото. Тя бе обвита в облак от синя коприна с цвета на небето над степта в ясен пролетен ден.

Свещеникът им нареди да коленичат. Морган остана прав. Макдонълови не се прекланяха пред никого, дори пред божия служител. Сабрина подви колене, но щом разбра, че Морган няма намерение да се подчини, също остана права. Двамата се погледнаха втренчено. Никой не искаше да се подчини пръв. Свещеникът вдигна очи към небето, за да измоли подкрепа.

Дугъл сложи тежките си ръце върху раменете им и ги натисна надолу.

— Бихте ли си подали ръка? Моля ви — прошепна почти плахо свещеникът.

Морган беше прекарал половината от живота си да държи това момиче на разстояние от себе си. Пуснатата коса скриваше израза на лицето й, когато взе ръцете й в своите. Тя носеше венец от есенни цветя и замайващият им аромат смути сетивата му.

Докато свещеникът говореше ли, говореше, Морган изучаваше ръцете на Сабрина. Те лежаха хладни и гладки върху загрубялата му кожа, толкова крехки, че се боеше да не ги счупи с несръчните си пръсти. Пред вътрешния му взор изникна неканен образ — същите тези ръце се плъзгаха като меки пеперудени крилца върху горещата му плът, милваха го и го възбуждаха.

Сабрина произнесе своята клетва с ясен акцент и безстрастно. Когато пълните й устни се опънаха до болка, Морган изпита разкаяние. Ако при първата им среща я бе приел с отворени обятия, ако беше изсушил детските сълзи и бе приел приятелски протегнатата ръка, този ден щеше да бъде ден на радост — както за Камерънови, така и за Макдонълови. Вместо това той беше направил всичко, за да предизвика омразата й. Ако се съдеше по израза на лицето й, беше постигнал пълен успех.