Читать «Шепотът на розите» онлайн - страница 49

Без да се притеснява от приказките им, той окачи тартана да съхне на едно дърво и приседна до него.

— Ей, Морган е красив почти колкото Раналд, когато е чист, не мислите ли? Ще бъде чудесен съпруг на малката Камерън.

— Внимавай, момче! Онова нещо между краката ти ще се свие, ако продължаваш да го мокриш.

— Това ли се случи с теб, Фъргъс? — попита спокойно Морган и се обърна да погледне мъжа в очите. Опрял ръце на хълбоците, гол, със стичащи се по тялото капки вода, той представи пред мъжете си неоспоримото доказателство, че Фъргъс е безсрамен лъжец.

За ужас на всички присъстващи там не стоеше Фъргъс, а Елизабет Камерън с кошница в ръка и уплашено слугинче зад гърба си. При вида на голия мъж господарката на Камерън Мейнър нито се изчерви, нито се стресна.

Морган едва бе успял да увие хълбоците си със студения, мокър плат, когато тя сложи в ръцете му чифт обувки.

— Претърсих цялото село, за да намеря обувки, които да стават на говеждите копита, които наричаш крака. Защото няма да стоя и да гледам как дъщеря ми се омъжва за босоног дивак.

Без да каже нищо повече, тя се обърна рязко и се запъти обратно към господарската къща. Подсвиркванията, виковете и одобрителният рев на мъжете не бяха в състояние да я изтръгнат от величественото спокойствие.

Само при спомена за този момент Морган усети как ушите му пламнаха. За пореден път се запита дали Сабрина беше наследила таланта на майка си да го кара да се чувства като последен жалък глупак.

Той съсредоточи цялото си внимание в крачките, които правеше. Не беше влизал в църквата от последното лято, което беше прекарал в Камерън. Спокойната, благоговейна атмосфера опъна нервите му.

Раналд изрече мислите му.

— По дяволите, каква тишина — пошепна той. — Да си бях донесъл гайдата.

— Шт! — изсъска предупредително Морган. — И си свали шапката.

Раналд смъкна от главата си дръзкото кепе, смачка го в ръка и заразглежда пъстрите прозорци, като че подозираше Исус и апостолите му в подготвена засада. Добре, че остатъкът от клана му беше при бъчвите с ейл, отпуснати от Дугъл. След смъртта на Ангъс Раналд беше най-близкият му роднина, затова бе избран за свидетел на бракосъчетанието.

Изведнъж младият мъж изпита мъчително усещане за самота. Липсваха му дръзките шеги и острият език на баща му. Мъжете от клана му искаха само да пируват и единствената им грижа беше откъде да намерят следващата чаша ейл. Ако Ангъс беше жив, той щеше да стои до него и двамата да обсъдят предстоящата сватба. Но ако Ангъс беше още жив, сега Морган нямаше да крачи тържествено към олтара.

В края на пътеката стоеше Дугъл Камерън. Брадатото му лице беше невинно като на ангел. Разкъсван между подозренията и несигурността, Морган едва не изръмжа. Може би тази сватба бе само умен шахматен ход на Дугъл, за да прикрие участието си в убийството на Ангъс? Не, той беше баща и в никакъв случай не би дал любимата си дъщеря на мъж, който можеше да й отмъсти по най-жесток начин, без да се бои от наказание. А Дугъл Камерън обичаше дъщеря си.