Читать «Шепотът на розите» онлайн - страница 36

— Ами престъплението, което негодникът извърши спрямо дъщеря ти? Оттогава момичето почти не се докосва до храната. Нощем я чувам да ходи неспокойно по стаята си. Дали някога ще се възстанови от преживяното?

Дугъл предположи, че жена му имаше право, но неговата гледна точка се различаваше драстично от нейната.

— И какво според теб трябва да направя? Да заповядам да го бичуват публично? Или да го обеся?

Елизабет смръщи гладкото си чело.

— Брат ми Уйлям има солидни връзки. Сигурна съм, че английската флота ще се радва да приеме на служба такъв великан.

Дугъл рядко повишаваше тон пред Елизабет. Отдавна беше разбрал, че спокойно изразеното несъгласие беше много по-ефективно.

— Значи предлагаш да го изпратим в морето, без изобщо да го попитаме дали е съгласен? Доколкото си спомням, ти винаги си го защитавала, когато прекарваше лятото у нас. „Момчето жадува за майчини грижи — казваше ми ти, — но е твърде гордо, за да ги приеме.“ Откъде се взе тази внезапна отмъстителност?

Елизабет сведе глава. И двамата знаеха, че предложението й се дължеше не толкова на жаждата за отмъщение, колкото на страха. Страх от начина, по който Морган гледаше дъщеря им. Страх от начина, по който я беше докоснал.

— Тогава го пусни. Изпрати го да си върви — пошепна тя.

Отчаянието на Дугъл си проби път навън с дрезгаво проклятие.

Той зарови пръсти в посивялата си коса и се изправи. Когато заговори, широкият шотландски изговор се усети особено ясно.

— А после какво, Бет? Морган е убеден, че сме извършили убийство по време на примирие, а това е най-коварното престъпление в нашите планини. Според хората му ние сме същата жалка пасмина като коварните Кембълови, които избиха в Гленкое нищо неподозиращите Макдонълови в леглата им. Да не мислиш, че момчето ще си подвие опашката и ще се прибере вкъщи?

Елизабет безмълвно поклати глава. По ресниците й надвиснаха сълзи.

От страх, че тя може да го разколебае, Дугъл пристъпи до прозореца. На отсрещния хълм беше запален буен огън и адската миризма на дим и печено месо стигаше чак дотук, съпътствана от непрекъснатия вой на гайдите. А трупът на Ангъс, увит в разноцветни тартани, седеше начело на трапезата и сякаш се веселеше наред с другите.

— Варвари — пошепна Елизабет. — Първо не ни позволиха да го погребем по християнски, след това откраднаха бъчва със сол и друга с вино, за да го консервират. — Тя потрепери. — Ако не беше толкова студено…

— Ако се съди по вида му, Ангъс е бил консервиран в алкохол още преди камата да сложи край на живота му. — Дугъл затвори прозореца и разноцветните стъкла издрънчаха. — Остатъкът от клана Макдонъл явно предпочита да празнува, вместо да отмъсти за господаря си. Но за разлика от тях Морган е истински планинец. Той няма да се успокои, докато не си отмъсти. И то не на бойното поле. Ще го направи на някоя огряна от луната полянка, когато Алекс се връща от лов, или на някоя пуста уличка, когато Брайън излиза от къщата на малката млекарка. — Той погледна втренчено жена си. — Нямам намерение да пролея кръвта на Морган или на синовете си, за да задоволя шотландската гордост. Нито тази на Камерънови, нито на Макдонъл.