Читать «Шепотът на розите» онлайн - страница 34

Тя продължи безстрашно напред, готова да посрещне удара на веригата. След като не се случи нищо такова, тя коленичи и остави пакетчето на пода, там, където той можеше да го достигне, без да се протяга.

Разви салфетката и в килията нахлу пикантен аромат на джинджифил и захарен сироп.

— Доколкото си спомням, като момче много обичаше този сладкиш. Докарваше готвача до лудост, защото го грабваше от кухнята още преди да е изстинал.

Боейки се да види презрителното му изражение, тя се обърна към черния тунел. Първата мишка вече се бе измъкнала от дупката си, привлечена от миризмата. Изправена на задните си крачета, тя душеше и мустачките й потръпваха. Поне животинките ще спечелят от лудостта ми, каза си ядно Сабрина и изтри сълзите в очите си, преди Морган да ги е забелязал.

Морган стисна дебелите решетки и проследи отдалечаването й. Хвърли поглед към парчето сладкиш, после към края на тунела, където Сабрина бе спряла, за да огледа разклонението, преди да изчезне в мрака. Погледът му отново падна върху сладкиша.

Ароматът нахлу властно в ноздрите му и го замая. Стомахът му се сви от глад. Мишката бавно пристъпваше към плячката си.

Сабрина отново се стрелна покрай него като дух на нощта. Като я видя да минава трети път, Морган изруга тихо.

— Върни се! — изрева той.

Тишина. След малко тя се появи в края на тунела. Лицето й беше само един блед овал в мрака. Морган извади свещта от поставката й и я подаде през решетката.

— Вземи.

— Не мога! Ти ще останеш на тъмно, докато дойде някой от стражите и…

— Вземи я — прекъсна я рязко той. — Искам да се махнеш оттук по дяволите. Защото ми разваляш апетита.

Тя пое свещта и пръстите им се докоснаха. Горещият восък ги опръска, но и двамата не го усетиха. Сабрина закри с ръка пламъчето, за да не го угаси студеният полъх.

— Е, хлапе? — пошепна той, готов да й даде много повече, не само една догаряща свещ, за онова, което беше получил от нея. Свещта не беше нищо в сравнение с куража, който тя бе проявила, като слезе в този влажен ад, за да му предложи утеха.

— Да, Морган? — отвърна церемониално тя.

— Кажи на майка си, че когато следващия път насочи пистолет към някой Макдонъл, трябва да си избере истински, а не зареден с пъстри пера. Когато ви гостувах, Алекс постоянно ме нападаше с онази играчка.

Сабрина остана толкова изненадана от признанието му, че изкушението да я целуне стана непреодолимо. Той посегна през решетката и я бутна към тунела.

Тя избяга и отнесе със себе си светлината.

Преследван от съмнението, посяно от нея, Морган стисна до болка железните пръчки. Наистина ли омразата към Камерънови го беше направила по-сляп, отколкото бе постигнал мракът? Ами ако тя беше права? Ами ако убийството не беше извършено от Камерън, а от непознат престъпник? Размишлявайки, той не преставаше да проклина красотата й. Ако не се беше зазяпал в красивото й лице, непременно щеше да забележи кой влиза и излиза от залата. Нали открай време се гордееше с умението си да улавя и най-дребните детайли.

Част от него все още не можеше да повярва, че Ангъс е мъртъв. В тъгата се примесваше ожесточение. В устата му напираха думи, останали неказани цял живот. Сега, когато баща му беше мъртъв, не му оставаше нищо друго, освен да ги преглътне.