Читать «Шепотът на розите» онлайн - страница 35

Морган клекна и протегна ръка през решетката, докато намери топлия сладкиш. Мъхесто телце попадна под ръката му и се изплъзна с жално цвъртене.

— Не се плаши, приятелче — пошепна мъжът. — Няма да те лиша от дяла ти. — Той отчупи едно крайче от сладкиша и се усмихна, като чу доволното шумолене.

Морган изяде цялото парче, както беше клекнал зад решетката. Дълго след като се беше заситил, ароматът на джинджифил се примесваше в горчивата му тъга.

Глава 5

Една седмица след убийството на Ангъс Макдонъл Дугъл седеше в музикалната стая и точеше стария си меч. Беше го търсил цяла сутрин и накрая го откри под египетската тапицирана пейка. Докато се чудеше как оръжието бе попаднало там, жена му нахлу в стаята като вихър и тресна вратата зад гърба си с цялата сила, на която беше способна.

Очите й изпущаха медноцветни искри.

— Надявам се, че точиш този меч, за да го изпробваш върху дебелия врат на Морган Макдонъл.

Дугъл вдигна едната си вежда и развеселено си пожела хората от клана да можеха да видят Елизабет в този момент Като господарка на клана тя беше олицетворение на сдържаност. Винаги даваше заповедите си с тих глас и всички ги изпълняваха покорно Само когато оставаше насаме с мъжа си, огненият й характер се проявяваше с пълна сила. Дугъл беше щастлив да я вижда такава защото огънят на страстта беше белег на истинската жена.

Той свали едно позлатено огледало, окачи на неговото място меча и се учуди как ясните, мъжествени линии допълваха крехката женска вещ.

— Дошла си да обсъдим нещо ли, скъпа? — попита меко той.

Елизабет размаха ръце и широките й ръкави се развяха Обходи помещението с бързи крачки, протегнала ръце, за да пипне скъпоценните си вещи, които винаги й даваха утеха.

Имаше прекрасни ръце с крехки линии, на които носеше само годежния си пръстен с рубин. Ръце на художничка. Създадени от бога, но не за да рисуват или да ваят скулптури а да се грижат за живота в градината й. Дугъл беше готов да се закълне, че розите отваряха цветчетата си към слънцето, когато жена му ги докосваше с пръстите си. След двадесет и три години брак докосването и упражняваше същото въздействие и върху него. Тя се обърна рязко.

— Минаха седем дни, а ти не предприемаш нищо. Преди сто години сигурно щеше да бъдеш цар на тези земи, но сега сме подчинени на английските закони. Защо не повика войници да го отведат?

Ако беше владетел на тези земи, всичко щеше да бъде много по-просто. А сега се нуждаеше от мъдростта на Соломон за да вземе правилното решение. Шотландската упоритост запазена от древността, отказваше да пусне английските червени мундири в родния дом.

— Защо трябва да го накажа, Бет? Заради мъката му? Или заради безпомощния гняв, че е видял със собствените си очи как убиват баща му? Това не са престъпления, нито пред очите на господа, нито пред кралския закон.