Читать «Шепотът на розите» онлайн - страница 32

Разкаяният му поглед не се откъсваше от устните й.

— Как си запомнила всички глупости на едно диво момче! Но аз вече не съм момче, Сабрина. Аз съм мъж.

Името й звънна като музика от устните му. Тя не знаеше кое я бе разтърсило повече — че по изключение не я нарече „хлапе“ или че безпощадно изрече истината. С тартана, увит около тесните хълбоци, и с мрежата от мускули на гърдите мъжествеността му изпъкваше още по-ясно, отколкото ако бе свалил дрехите си.

При тази представа сърцето й веднага ускори ритъма си. Тя сведе глава и изпита омраза към себе си, че не беше в състояние да остане равнодушна към дръзката му тактика, както се беше надявала. Трябваше да сложи край на тази игра. Не искаше да знае докъде беше в състояние да стигне той, за да постигне цента си. Боеше се, че вече знаеше.

Тя наклони глава, наложи на лицето си най-очарователната си усмивка и изигра последния си коз.

— Не съм дошла да зяпам или да се наслаждавам на отмъщението си, Морган. Дойдох да ти предложа помощта си.

Той я повика с протегнат пръст. Тя се приближи и сведе очи, за да покаже, че само момичешката плахост я бе държала далече от него. Той плъзна ръце по решетките и кожата й настръхна от близостта му.

— Не искам кой знае какво, момиче. Донеси ми пистолета, които ти поверих, и баща ти много скоро ще се отърве от мен — гласът му премина в дрезгав шепот. — Моля те, Сабрина Имам нужда от теб.

Думите му отекнаха в сърцето й като ехо от забравен сън Колко пъти беше рискувала да бъде грубо отблъсната, за да чуе тези думи? И какво ли щеше да направи той, ако му донесеше скъпоценния пистолет? Сигурно щеше да простреля глупавото й сърце. Обзе я див гняв.

— Кълна се, че няма да нараня нито един от клана ви — проговори тихо той. — Ще скрия пистолета под тартана си и… — Дяволското красноречие никога не му изневеряваше.

— Бих ти предложила по-добро скривалище — пошепна сладко тя. — Може да не е толкова удобно, но мога да ти обещая че стражите със сигурност няма да погледнат там.

Морган я зяпна толкова смаяно, като че ангелът го бе ударил с крилата си и го бе оплюл с ругатни. Усмивката му угасна В челото му се вряза дълбока бръчка. Ръцете му се свиха в юмруци и очевидно бяха готови да я удушат, вместо да я помилват. Въпреки страха си Сабрина разбра, че този Морган й беше много по-скъп от ласкаещия близнак.

Тя отстъпи крачка назад и огледа подозрително напрегнатата му, пулсираща мускулатура.

— Някога, когато откри дебелите ми устни и остри уши пропусна да забележиш най-важното — че имам ум в главата си Защото аз имам. Я ми кажи, наистина ли успяваш да замаеш главите на местните дами с тези жалки ласкателства?

— Не познавам дами — призна той, без да е в състояние да крие смайването си. Това го направи още по-опасен.

— А с какви ласкателни слова ухажваш момичетата?

— Обикновено ги предупреждавам да се пазят и това е достатъчно — изграчи той.

Сабрина притисна ръка към гърлото си, сякаш искаше да спре смущаващите картини, които бяха предизвикали думите му.