Читать «Шепотът на розите» онлайн - страница 201

— Столът ми — възпротиви се слабо тя. — Може да ръждяса.

— Не мисли за него — отвърна той и затвори вратата, за да изключи бушуващата навън буря. Вятърът носеше дъжда към дебелите оловни стъкла на прозорците и правеше затвореното малко помещение толкова по-уютно и топло.

Докато Морган разпалваше угасналия огън в камината, Сабрина опита да си помогне срещу внезапно появилата се плахост с подигравки.

— Вече би трябвало да знаеш, че не е прилично млада дама да посреща господин в стаята си.

Той се обърна и я погледна втренчено.

— Даже когато става въпрос за законната съпруга?

Законна съпруга. Собственическият тон, с който бяха произнесени тези думи, изпрати топла вълна по тялото й.

Морган знаеше, че идването му тук е една от многото грешки, които беше допуснал, откакто сключи брак с дъщерята на Дугъл Камерън. Но с всяка плаха усмивка, с всяко нервно навлажняване на устните тя сигнализираше интерес, ако не и копнеж.

Законна съпруга. Според намерението на господа тези думи трябваше да бъдат свещени и вечни за двама им. Свещени като библията, която се подаваше под възглавницата й.

Уплашена не от него, а от себе си, Сабрина се сгуши във възглавницата, когато Морган застана до леглото й.

— Не мога — пошепна тя и нещастно извърна глава.

Той приседна на края на леглото, обхвана брадичката й и внимателно обърна лицето й към своето.

— Каквото и да ни донесе утрешният ден — изрече нежно той, — тази нощ все още си моя жена.

Най-после сълзите, които толкова дълго беше потискала, си пробиха път навън.

— Ти не ме разбираш! Аз не съм достойна за теб. Аз вече не съм истинска жена. Не знам какво да правя. Не мога да те направя щастлив, както заслужаваш.

Морган покри бузите й с целувки, изпи сълзите й и заяви с нежна усмивка:

— Виж, момиче, вече имах достатъчно възможности да се уверя, че си истинска жена. Можеш да ме направиш щастлив по още много начини, за които дори не подозираш.

Сладката топлина на устата му се прехвърли към шията и ключицата, после към дръзко вирнатите връхчета на гърдите й. Той помилва едното с устни, после го засмука с такава сила, че тя простена и тялото й се разтърси от силни тръпки.

Сабрина се вкопчи като удавница в гъстата му коса и той я погледна с потъмнели от желание очи.

— Веднага ще съблека тази мокра нощница. Не искам да настинеш.

Сабрина съзнаваше, че такава опасност не съществува. Той измъкна нощницата през главата й и тя настръхна, когато остана пред него съвсем гола. Никога преди това не се беше чувствала толкова безпомощна. Този мъж можеше да прави с нея, каквото си иска. Все още е мой съпруг, така че няма нищо незаконно, опита се да се успокои тя. Въпреки това не можеше да се отърве от чувството, че онова, което двамата щяха да извършат тази нощ в къщата на вуйчо й, беше забранено и опасно.

Той я целуваше все по-страстно, но не правеше нищо повече. Беше нежен, изпълнен с любов и мек. Устата му милваше устните й, езикът му очерта контурите им, след което навлезе в кадифено меката й уста. Тя се загуби в бурята на целувката и умолително вдигна голото си тяло срещу неговото.