Читать «Шепотът на розите» онлайн - страница 199

С театрално хълцане, при което Коломбина щеше да побледнее от завист, Енид се хвърли към чужденеца.

— О, скъпи съпруже! Ти си жив!

Неспособни да понесат това ново вълнение, две от присъстващите дами паднаха в прегръдките на партньорите си. Сабрина огледа скритом актьорите и веднага й стана ясно, че тази драматична сцена е била планирана от двамата негодници.

— Но тя не може да бъде ваша жена — заяви с плачлив глас Филип. — Аз вече купих сватбената рокля. Аз ще се оженя за нея.

— Друг път ще се ожениш. — Раналд го цапна съвсем леко, но двама-трима мъже побързаха да се притекат на помощ на заплашения и в залата се възцари хаос.

Когато една кристална чаша прелетя съвсем близо до главата й, Сабрина се притисна към Морган. Той скри лицето й на гърдите си и я понесе през множеството, без да се тревожи от бъркотията.

— Няма ли да помогнеш на Раналд? — опита се да надвика шума и сърдито издуха дантеленото шалче, което влизаше в устата й.

— Той няма нужда от помощ — отговори спокойно Морган. Тя се надигна и видя над рамото му как Раналд удари главите на двама кавалери една в друга и двамата се строполиха безпомощни на пода. Гледката беше толкова комична, че Сабрина не можа да удържи смеха си. Раналд току-що й бе показал нагледно, че можеше да се справи и сам.

Дребен млад мъж се хвърли към Морган, опитвайки се да спаси дамата. Сабрина грабна една бутилка от бюфета, покрай който тъкмо минаваха, и цапна нещастното момче по главата, след което учтиво се извини.

— Тази постъпка е чест за клана Макдонъл — похвали я Морган. Щом се озоваха в едно сравнително спокойно ъгълче в близост до входната врата, той я пусна на пода и изкриви лице в неустоима момчешка гримаса. — Имам чувството, че съм попаднал в схватка между Грантови и Чишолмови. Какво ще кажеш?

Две жени профучаха покрай тях като фурии. Напудрените им лица бяха разкривени от гняв, ноктите готови да се забият в следващото мъжко лице.

— О, не знам — отвърна Сабрина, замаяна от близостта му и от последните събития. — Според мен Грантови са малко по-цивилизовани.

Той я погледна в лицето и изражението му стана сериозно. Ръцете му продължаваха да я подкрепят, докосваха гърдите й и когато палците му потърсиха връхчетата им, тя изохка задавено. В този миг зад тях прозвуча гневен рев. Двамата се обърнаха и проследиха как Енид и Раналд задъхано си пробиха път през навалицата, за да стигнат до тях.

— По дяволите — изсъска Морган. — Мислех, че имаме малко повече време.

Ала ордата преследвачи напредваше неумолимо. Морган остави внимателно Сабрина върху близката маса, обърна се и рязко разтвори двукрилата входна врата.

По небето се стрелкаха светкавици, търкаляха се гръмотевици. В залата нахлу мощен вятър, който угаси лампите и потопи голямото помещение в мрак.

Заобиколена от проклятията и крясъците на възбуденото множество, Сабрина се сгуши трепереща на масата, питайки се дали Морган наистина я бе изоставил окончателно.

Не стана нужда да чака дълго отговора.