Читать «Шепотът на розите» онлайн - страница 202

Зъбите му нежно загризаха меката кожа на шията й.

— О, небеса! — прошепна в косата й той. — Винаги съм знаел, че Камерънови ще ме доведат до гибел.

Той се плъзна по нея, целуна гърдите й, плоския корем и малката бенка на десния й хълбок. Сиянието на огъня превръщаше косата му в разтопено злато, докато неумолимо продължаваше надолу.

— Недей! — изплака задавено тя.

Морган разтревожено вдигна глава. Нима е толкова жестока, че да не го допусне до себе си в такъв момент? Ако го направи, това ще е краят. Можеше да си поиграе на тиран, но преди да свали дрехите и заедно с тях гордостта си, за да я принуди да му се отдаде, щеше да я напусне завинаги.

— Недей — повтори тихо тя, вдигна го към себе си, обхвана раменете му и го настани по гръб във възглавниците.

Морган я погледна намръщено. Не му харесваше мисълта, че тя ще поеме юздите в своите малки ръце.

— Моля те — пошепна нежно тя.

Макар да не го поглеждаше, лекото треперене на ръцете й му показа, че онова, което възнамеряваше да направи с него, е изключително важно за нея. Може би това беше най-големият подарък, който той беше в състояние да й направи. Без да се противи повече, той се отпусна във възглавниците и се предаде изцяло във властта й.

Никога преди това не беше позволявал на жена да го съблича, дори когато беше дете. Надигна се, когато тя измъкна ризата през главата му и щастливо спря да диша, когато меките й ръце обхванаха лицето му. Тя го целуна и приглади косата му назад.

Сънливостта, която го бе обзела при нежните й докосвания, отстъпи място на дива възбуда, когато устата й се плъзна като горещ пламък по шията към гърдите му.

Сабрина усети как мускулите на корема му се напрегнаха под милувките й, чу дълбокото, сладостно ръмжене, когато езикът й заигра с късите руси косъмчета между пъпа и колана на панталона. Водена от инстинкта си, просто прехапа с острите си малки зъбки месинговото копче. Морган й се отблагодари с гърлен стон.

Хълбоците му се стремяха към устата й.

— Имаш ли представа какво ми причиняваш? — изпъшка той.

— Мисля, че имам — отговори тя и отхапа и второто копче на панталона му. Шевовете заплашваха всеки миг да се пръснат, платът се опъна заплашително над издутата му мъжественост.

— Ще убия проклетия шивач — изръмжа Морган и рухна с дрезгав стон във възглавниците, когато последното копче се скъса шумно и възбуденият му член щръкна пред лицето на Сабрина в цялата си изкусителна свобода.

Той зарови ръце в разкошните й къдрици и я принуди да вдигне глава към лицето му. В очите му имаше блясък, който почти я ослепи.

Бог е създал това великолепно мъжко същество само за да му се насладя, каза си възхитено Сабрина.

— Ще позволиш ли?

Морган очевидно беше очаквал точно тези думи, защото веднага я пусна.

— Как бих могъл да отхвърля толкова учтиво изразена молба?

— Затвори очи и си представи, че съм Цирцея — заповяда с усмивка тя. — Ако не се покориш на волята ми, ще те превърна в свиня.

С измамен жест на покорство той скръсти ръце зад главата си. Пламенният му поглед обаче обещаваше сладко отмъщение.