Читать «Шепотът на розите» онлайн - страница 203

— Никой не бива да твърди, че Морган Макдонъл не знае как достойно да се покори пред съдбата си.

Сладкото господство на Сабрина беше много по-прекрасно отмъщение от онова, което беше сънувал през самотните си нощи. Когато горещата й уста се сключи внимателно около члена му, той простена задавено и потъна в морето на насладата. Стисна здраво зъби, докато главата му безпомощно се мяташе настрани. Усилията на Сабрина му позволиха да хвърли поглед в небесното царство, екстазът се разля по тялото му като бурна река.

Сабрина също простена. Най-сетне имаше свободата да дари Морган с цялата любов, която изпитваше към него. Наслаждаваше се на вкуса му и тържествуваше, че има достатъчно сили да му достави такава радост. За първи път от падането си насам се почувства жива и силна и любовта й към Морган пламна още по-буйно, защото тъкмо той й бе дал тази сила. Той беше нейният прекрасен златен жребец и в тази минута й стана ясно, че никога не беше искала да го опитоми. Точно обратното, искаше да го направи още по-див, отколкото и без това беше.

Морган изруга. Беше стигнал до границите на онова, което един мъж можеше да понесе. С плавно движение, от което дъхът на Сабрина спря, той се обърна заедно с нея, притисна я върху дюшека и помилва устните й с пръстите си така внимателно, като че искаше да запомни завинаги формата и мекотата им.

Напрегнатото му лице издаваше парещо желание.

— Не мога да чакам повече. Ти ме докара почти до лудост.

Топлите му пръсти се мушнаха между краката й и той простена отново, усетил, че тя беше готова за него, влажна и набъбнала. В погледа й имаше страст, но и страх, затова той си заповяда да бъде предпазлив и проникна бавно и постепенно в нея.

Езикът му се плъзна по контурите на устните й и той я изпълни цялата с последен мощен тласък. Завладя тялото и сърцето й. Сабрина беше забравила колко сладостно беше това усещане. Тя нададе дрезгав вик и жадно го пое още по-дълбоко в себе си.

— Принцеса — пошепна в ухото й той. — Искам да те покваря. Да те глезя. Да изпълнявам всяко твое желание.

И направи точно това. Направи я недостъпна за докосването на всеки друг мъж. Разглези я с целувки. Сливането на телата им изпълни най-голямото й желание. Дори когато тя застена и се уви около него с ръце и крака, това не му беше достатъчно. Палецът му неумолимо милваше набъбналата пъпка на любовта между кадифено меките гънки, докато я доведе до ръба на лудостта.

Замаяна от наслада, Сабрина се стремеше към него с цялото си същество. Сакатите й крака се събудиха за нов, прекрасен живот. Уви ги около хълбоците му, опря пети в коравия му задник и го допусна до самия център на женствеността си.

Морган имаше само няколко секунди на разположение, за да се наслади на триумфа си, преди пулсирането на горещата й плът и проточеният вик да го накарат окончателно да загуби самообладание. Той се заби с последни сили дълбоко в нея и даде воля на страстта си. Добре, че отекналият навън гръм беше достатъчно силен да заглуши освобождаващия му вик.