Читать «Шепотът на розите» онлайн - страница 185

Леля Хонора се обади несигурно:

— Не мисля, че е редно… Трябва да имате компаньонка.

Морган се изправи и я удостои с усмивка, мека като най-сладкото бренди.

— Добре. Сигурен съм, че лейди Маклауд с удоволствие ще ни придружи. Тя е почтена вдовица и се ползва с безупречно име.

Всеки път, когато се излагаше на неоспоримата Морганова логика, вуйчо Уили започваше да трепери.

— Ами… предполагам, че… щом казвате…

С нетипичен за нея инстинкт на самосъхранение Енид пое контрола над ситуацията. Хвърли плетката си, прекоси салона и решително забута инвалидния стол на Сабрина към вратата.

— Ако графът е така любезен да почака, ще помогна на братовчедка си да се облече.

— Но аз не искам да изляза с него! — изплака отчаяно Сабрина. — Този човек е напълно луд! — Изглежда никой не я чу.

Обидена до дън душа, тя позволи на Енид да й помогне в обличането. Братовчедка й я облече с майчинска загриженост, среса косата й, разхлаби строгия кок и преди да я предаде в ръцете на неприятеля, даже я целуна по бузата.

— Юда — изсъска Сабрина, когато след минута Морган подкара инвалидния стол към вратата, която усърдният паж държеше широко отворена.

Отмъщението дойде почти веднага: когато излязоха под ярката слънчева светлина, пред Енид застана не друг, а Раналд — нагласен с ливрея и с напудрена перука. Очевидно тя не беше очаквала, че Морган ще прости толкова страшно престъпление като това на Раналд и на всичкото отгоре ще разреши на негодника да го придружи в Лондон.

Енид побледня като смъртник, после стана пурпурно червена. Раналд зяпна смаяно закръгления й корем.

Морган прекъсна мълчанието:

— Не съм му казал, че ще става баща. Предположих, че предпочита да го чуе от вас.

Сабрина изкриви уста в усмивка, но злобното й задоволство не трая дълго. Морган я вдигна от инвалидния стол и я притисна до гърдите си, сякаш се боеше да не му избяга. Когато я настани върху кожената седалка в каретата, тя изскърца със зъби.

— Тиран!

— Разглезена хлапачка — гласеше веселият отговор.

Енид изпъна рамене, отметна глава назад и се качи в каретата, докато Морган привързваше инвалидния стол отзад. След като свърши тази работа, той се настани срещу двете жени.

— Защо не окачим на прозореца табела? — предложи Сабрина, когато каретата потегли. — „Огледът на сакатата струва половин пени.“ Може дори да издадат книга за мен.

— Я не говори глупости! — Погледът му обходи крехката й фигура от дантеленото боне до връхчетата на кадифените пантофки. — За такова представление трябва да поискаме поне два пенса.

Потисната от подигравателната му усмивка, Сабрина скръсти ръце в скута си. Когато каретата направи завой, главата на Раналд се появи зад прозорчето и Енид побърза за спусне дантелените завески.

Най-после спряха. Дори в затвореното превозно средство усетиха миризмата на реката. Отвън се чуваха весели гласове. Сабрина погледна навън и разбра, че се намираха край Тауър.