Читать «Шепотът на розите» онлайн - страница 186

— Много подходящо място — отбеляза сухо тя. — Напомня ми за Макдонъл Касъл, но се осмелявам да твърдя, че тук е по-приятно.

— Може би предпочиташ да разгледаме лудницата в Бедлам?

— Предпочитам собственото си легло в къщата на вуйчо си.

Морган изкриви уста в усмивка.

— Колко жалко, че не изказа желанието си в началото на пътуването. Щяхме да измислим нещо.

Сабрина стисна ръце в юмруци. Този тип беше непоносим.

Когато Морган слезе и свали инвалидния стол, Сабрина изпъна рамене. Енид се направи, че не вижда протегнатата ръка на Раналд, и слезе сама от каретата, макар че привидното й равнодушие видимо се разколеба от изразителната молба в погледа му. Тя сложи ръце на корема си и угрижено сведе глава.

Морган не даде време на Сабрина да се замисли за положението на братовчедка си. Когато внимателно я настани в инвалидния стол, тя се вкопчи безпомощно в ръцете му. Покрай тях минаваха много хора. Смееха се. Оглеждаха се. Шепнеха си. Точно както се беше опасявала.

Едно червенокосо момченце принуди майка си да спре, посочи я с пръст и рече:

— Виж, мамо, красивата лейди не е добре.

Сабрина сведе глава. Поне децата бяха честни да не шепнат.

На бузите й избиха червени петна. Морган забеляза любопитните погледи и й се притече на помощ. Уви краката й с одеяло и попита с висок глас:

— Приятно ли ви е така, ваше височество?

Сабрина рязко вдигна глава. За първи път изпита истинска омраза. Как смееше да й се подиграва по този начин! Ала когато го погледна в лицето, откри в погледа му само… нежност. Отдавна беше забравила това изражение — той излъчваше доброта, съчувствие, но не и съжаление. Това не беше шега за нейна сметка, а шега между тях двамата за сметка на любопитните зяпачи.

Междувременно хората бяха започнали да я оглеждат страхопочтително и да разсъждават на глас. Може би дамата беше от някое чуждо кралско семейство, дошла да разгледа любимия им Тауър? Един възрастен джентълмен дори спря, за да обясни, че странното съоръжение на колела било вариант и доразвитие на известната носилка, носена от пажове.

Думите на благодарност заседнаха в гърлото на Сабрина. Тя възнагради Морган с благосклонна усмивка и заповеднически размаха ръка в посока към подвижния мост, за да влезе в Тауър.

Раналд тъжно изкриви лице, когато Морган подмина оръжейната, в която можеха да видят меча, с който е била отсечена главата на Ана Болейн. Енид пък въздъхна със съжаление, когато не влязоха в стаята с накитите и не можаха да се възхитят на короната на империята.

Когато Морган спря в един почти пуст вътрешен двор недалеч от западния вход, където всяка каменна арка беше заключена с тежка желязна решетка, Сабрина разбра, че бяха стигнали целта на общото си пътуване.

Морган не беше дошъл тук с нея да разглеждат оръжия или съкровища. Бе я довел на това място, за да види бялата мечка, която ходеше напред-назад в клетката си. Да види маймуните, които подскачаха свободно в двора, и лъва, чието величествено достойнство загуби въздействието си от скучаещата прозявка. Морган бе толкова зарадван от гледката на екзотичните животни, че Сабрина, която копнееше да вижда по-често истинската му усмивка, гледаше повече към него, отколкото към животните.