Читать «Шепотът на розите» онлайн - страница 183

— Свобода — отговори той през рамо. — Денят, в който проходиш, ще бъде денят, в който завинаги ще ми обърнеш гръб.

Портичката се затвори с трясък зад гърба му.

Когато осъзна, че я беше оставил сама и безпомощна, Сабрина шумно пое въздух. Терасата беше скрита от къщата зад редица стройни лаврови дървета и единствените шумове, които тя можеше да чуе, бяха веселата песен на фонтана и бръмченето на една пчела, която прелиташе от цвят на цвят, за да събира нектар. Инвалидният стол беше на няколко метра от нея. Мекото дърво и излъсканото желязо блеснаха подигравателно насреща й, за да й покажат, че са недостижими.

Сабрина не си загуби времето да води война с безполезните си крака, а се изтегли с ръце до ръба на стената, протегна крака и докосна с пръсти хладната земя. Вместо очакваната режеща болка тя усети само леко пулсиране. Изруга и предпазливо премести част от тежестта на тялото върху краката си.

Отдавна забравили какво е да я носят, краката й веднага поддадоха, тя се плъзна по стената, падна тежко на задните си части и гневно стисна ръце в юмруци.

В гърдите й закипя гняв, прекрасен и пречистващ. За първи път от месеци се почувства истински жива. Крясъците и сарказмът бяха само заместител на този кипящ гняв. Сега вече не се задоволяваше да се оплаква от съдбата си. Сега гневът й имаше цел: да се опълчи като достоен противник срещу русия, зеленоок, самодоволен великан, който отново бе нахлул в живота й.

Тя отметна глава назад, погледна към яркосиньото небе и извика за помощ с глас, за който слугите на вуйчо й по-късно разказваха, че бил чут на половината път до Единбърг.

Глава 27

Часовникът на камината удари два. За учудване на леля си и Енид Сабрина седеше спокойно в инвалидния стол. Никой не можеше да разбере защо бе настояла да остане в него, след като в салона имаше предостатъчно меки и много по-удобни столове.

Без да се тревожи от притесненията им, Сабрина прелистваше книгата си. В тази къща нямаше какво да се чете, освен глупавите романи на Енид. Не й беше особено приятно да узнае, че мис Мери Тофт е престанала да произвежда наследници, след като най-скандалната мъжка акушерка на Лондон я заплашила с операция за спиране на детеродната способност. Освен това мисис Тофт била заплашена с арестуване. Истинско слабоумие!

Минутите се точеха безкрайно бавно. Сабрина се огледа в излъскания свещник, поставен на стъклената масичка до лакътя й. Под предлог, че се почесва зад ухото, измъкна един кичур от строгия си кок и раздвижи челюстта си в напразно усилие да направи изражението си по-меко.

Образът върху лъскавата повърхност й беше чужд. Една плаха, несигурна личност, която нямаше ни най-малка прилика с някогашната самоуверена, весела Сабрина.

Разтревожена от тази промяна, тя приглади диплите на смарагдово зеления си халат. Това беше най-хубавата й дреха, но тя със сигурност не я бе избрала заради Морган. Вероятно той изобщо нямаше да дойде. Сигурно просто си беше направил жестока шега с нея. Като мъж беше също толкова непоносим, колкото някога като момче.