Читать «Шепотът на розите» онлайн - страница 182

Той клекна насреща й.

— Не съм дошъл да те гледам как се влачиш на колене. Тук съм, защото искам да проходиш.

Сабрина отмахна косите си от лицето с трескаво движение и се отдръпна от него.

— Я не говори глупости. Нали чу какво каза доктор Монджой. Поне ти би трябвало да бъдеш наясно, че никога няма да проходя.

Морган разбра, че няма смисъл да се кара с нея. Хвана я за раменете и я изправи на крака. Когато тя се залюля и се плъзна по него като увехнал лист, той сложи ръка на талията й, опря хълбоци в ниския зид и се разкрачи, за да носи и нейната тежест.

След като месеци наред беше тормозила най-близките си хора с детински пристъпи на ярост и саркастични забележки, Сабрина не можа да понесе близостта на Морган. Топлината на силното, мускулесто тяло заплашваше да стопи ледените планини, които беше издигнала с толкова усилия. Тя се вкопчи в ръцете му, въпреки волята си се опря на него и смесицата от нежност и сила, която струеше от тялото му, я разтрепери от глава до пети.

Двамата стояха толкова близо един до друг, сякаш заедно образуваха отговора на въпроса, който никой не се осмеляваше да зададе. Дъхът му помилва слепоочията и разбърканите й къдрици.

Сабрина опря буза в шалчето му и промърмори ядосано:

— Проклетник! С какво право се вмъкна отново в живота ми?

Гласът му беше неумолим като хватката му.

— С цялото право на света. В крайна сметка съм твой законен съпруг.

— Не ти остава още много — изсъска сърдито тя.

— Това зависи единствено от теб.

Дъхът й спря. Думите му събудиха в душата й страх и надежда.

— Какво искаш да кажеш?

Морган обхвана брадичката й и я принуди да го погледне в лицето.

— Ако ми позволиш през следващите четири седмици да те посещавам редовно, ще се съглася да анулираме брака си. Ако не, ще посетя всички магистрати в Лондон и в Шотландия, за да им заявя, че доброволно си разтваряла краката си за безделник като мен. Тогава ще бъдеш принудена да искаш развод и името на баща ти ще бъде стъпкано в калта.

Студената красота на вкаменените му черти я възхити въпреки всичко.

— Защо? — попита задавено тя. — Защо ми причиняваш това? Така ли си представяш отмъщението?

За секунда в очите на Морган се отразиха противоречиви чувства. Но веднага след това лицето му стана толкова безизразно, че Сабрина не беше сигурна дали този вътрешен конфликт не е бил само продукт на фантазията й. Морган се обърна към нея, сложи я да седне на стената и изтри ръце, сякаш беше омърсен от докосването и.

На устните му заигра студена усмивка.

— Мисли, каквото искаш. Може наистина да искам отмъщение, но може и да не искам. Твърде възможно е обаче да искам да се освободя от угризения на съвестта заради теб.

— Не говори глупости. — Сабрина се залови за стената. — Всички знаят, че Макдонълови нямат съвест.

Той намести шалчето си и се запъти към градинската портичка.

— Ще дойда утре в два. Ако не искаш да ме представиш като изчезналия си съпруг, предлагам да измислиш някоя интересна история за пред роднините си. Желая ви добър ден, мис Камерън.

— И какво ще спечеля, ако ти помогна да успокоиш съвестта си? — извика подире му тя.