Читать «Шепотът на розите» онлайн - страница 180

Сабрина пое внимателно аромата на лекия бриз и смаяно отбеляза, че той не предизвика нито кихане, нито пъшкане, нито дори подсмърчане. Искаше да мрази свежестта на настъпващата пролет, но очите й неволно проследиха безгрижния полет на една пчела. През дългите, студени зимни нощи беше забравила колко красива може да бъде природата.

Морган подкара стола й към тихо плискащия се фонтан. Упоритото му мълчание се подчертаваше още повече от равномерното скърцане на колелата. Напразно беше да се мъчи да разговаря нормално с него. Той беше абсолютно луд. Достатъчно луд, за да я отвлече. Но дори и тогава нямаше да я принуди да заговори.

— Никога не си ми разказвал, че си граф — изтърси тя, забравила добрите си намерения да остане безмълвна.

— Никога не си ме питала.

— Забелязвам, че си разговорлив както обикновено. Никога не съм понасяла дрънкането ти.

— Както и доста други неща — отговори спокойно той.

Сабрина си спомни как веднъж му бе изкрещяла, че не понася той да я докосва и колко пъти го беше унижавала. Може би той бе дошъл чак в Лондон, за да й отмъсти за жестокостта? За да я скандализира пред лондонското общество? По гърба й полазиха студени тръпки. От опит знаеше, че Морган Макдонъл е крайно опасен противник.

Какво по-голямо наказание от това да види как той се влюбва в друга жена — в една от нежно усмихващите се мадони от висшето общество, които умираха от желание да преживеят нещо толкова романтично като женитба с един тайнствен планинец.

Дори в собствените й уши тонът й прозвуча принудено, когато попита:

— Как го направи? Да не би да си убил истинския граф Монтгарей? Откраднал си дрехите му? Опозорил си жена му?

Твърде късно забеляза, че се намираха пред две широки стъпала, по които се стигаше до тераса, настлана с чакъл, която водеше към просторния парк. Вместо да я бутне, както заслужаваше, Морган вдигна стола високо във въздуха и го наведе така, че тежестта падна върху тесните хълбоци и мускулестите бедра. Силните му ръце я държаха в плен. Сабрина го погледна в лицето и сърцето й заби като лудо.

Заплашителният блясък в очите му я стресна. Гласът му прозвуча съвсем тихо:

— Никого не съм опозорявал… в последно време.

Ароматът на сандалово дърво и бор, който излъчваше тялото му, замая сетивата й. След злополуката за първи път се чувстваше изцяло зависима от волята на друг човек. Гладко избръснатата му брадичка беше само на сантиметри от устата й и горещият му дъх се смеси с неволната й въздишка.

Твърде страхлива, за да преживее ново падане, тя затвори очи.

Морган пренесе стола до терасата и когато отново отвори очи, Сабрина забеляза, че отдавна са оставили зад себе си опасното място и се движат с впечатляваща скорост по една широка алея.

— Нямах представа, че се упражняваш в бягане на дълги разстояния — извика тя, за да заглуши тракането на колелата. — Всъщност това е доста цивилизован спорт. Но според мен не е толкова вълнуващ като опожаряването и плячкосването.