Читать «Шепотът на мъртвите» онлайн - страница 8

Престъпление.

— Значи става въпрос за убийство?

Спокойно можеше да се предположи, че е така, в противен случай Бюрото за разследване към Тенеси нямаше да участва в разследването. БРТ, към което Том беше консултант, е нещо подобно на ФБР, но неговата дейност е ограничена само до щата Тенеси. Щом се бяха обадили оттам, а не от местното полицейско управление, значи ставаше въпрос за нещо наистина сериозно.

Без да откъсва очи от пътя, Том отвърна:

— Така изглежда. Нямам много информация, но доколкото разбрах, трупът е в доста лошо състояние.

Започна да ме обхваща безпричинна нервност.

— Не искам моето присъствие да ти създава проблеми.

Том ме изгледа изненадано.

— Защо да ми създава проблеми? Обикновено водя някого да ми помага.

— Не за друго, а защото съм англичанин.

Преди да дойда в Щатите, трябваше да мина през обичайните процедури за получаване на виза и разрешително за работа, но тогава изобщо не очаквах, че ще попадна в подобна ситуация. Не знаех дали участието ми в официално разследване ще бъде добре прието от местните власти.

Том сви рамене.

— Не виждам защо това трябва да е проблем. Надали става въпрос за националната сигурност, а и аз ще гарантирам за теб, ако се наложи. Ако не говориш много, може да не забележат акцента ти.

Той се усмихна, пресегна се и включи CD-плейъра. За Том музиката беше това, което за други хора са цигарите или уискито — твърдеше, че тя прояснява съзнанието му и му помага да се съсредоточи. Неговата страст беше джазът от 50-те и 60-те години на миналия век. Бях слушал половин дузина от албумите му и познавах повечето. От колоните се понесе песен на Джими Смит. Том въздъхна и се намести по-удобно на шофьорската седалка.

Насочих поглед навън, към природните картини на Тенеси. Пред нас се издигаха Смоуки Маунтинс, обгърнати в обичайната синкава мъгла, на която дължаха името си. Покритите им с гори склонове се простираха чак до хоризонта и напомняха на огромен зелен океан, който силно контрастираше със суетнята около безбройните крайпътни магазини. Движехме се покрай ярко оцветени заведения за бързо хранене, барове и аутлети, над които се простираше мрежа от електрически и телеграфни жици.

Англия и Лондон ми се струваха безкрайно далече.

— Дойдох тук, за да си върна хъса към живота и да се отърва от натрапчивите мисли. Бях съвсем наясно, че когато се прибера, ще трябва да взема някои трудни решения. Временният ми договор с университета в Лондон изтече, докато все още се възстановявах. Предложиха ми постоянно място, но в същото време получих предложение и от Катедрата по антропология в един от най-добрите университети в Шотландия. Освен това ми се обадиха и от Групата на съдебномедицинските консултанти — агенция, в която работят различни специалисти, които помагат на полицията за откриване на трупове. Всичко това би трябвало да повдигне самочувствието ми и да ме накара да се почувствам добре, но въпреки това не изпитвах никакъв ентусиазъм. Реших, че престоят ми тук ще промени това. Засега не беше.