Читать «Шепотът на мъртвите» онлайн - страница 10

— Сигурен ли си, че присъствието ми тук няма да създаде проблеми? — попитах отново. — Не бих искал да се пречкам на някого.

Том изглеждаше съвсем спокоен и уверен.

— Не се безпокой. Ако някой те попита, кажи, че си с мен.

Излязохме от колата. Тук, далече от града, въздухът беше чист и свеж, миришеше на диви цветя и глинеста пръст. Късното следобедно слънце се промъкваше през клоните на дърветата и осветяваше пъпките им, които блестяха като огромни изумруди. Бе доста хладно, защото бяхме високо в планината, а и дърветата хвърляха плътна сянка, затова видът на мъжа, който се приближи към нас, ми се стори доста странен. Беше облечен в костюм и вратовръзка, но бе свалил сакото си и го бе преметнал през едната си ръка. По светлосинята му риза се виждаха тъмни петна от пот, а лицето му бе силно зачервено. Той подаде ръка на Том:

— Благодаря, че дойде.

— Няма защо. Дан, запознай се с доктор Дейвид Хънтър. Той е на работно посещение във Фермата. Реших, че няма да е проблем, ако го взема със себе си.

Последното изречение изобщо не бе формулирано като въпрос. Мъжът се обърна към мен. Изглеждаше петдесет и няколко годишен, със загоряло, прорязано от дълбоки бръчки лице. Късата му сива коса беше сресана на път настрани, толкова прав, все едно е бил разчертан с линия.

Стисна ръката ми доста силно, вътрешността на дланта му беше суха и покрита с мазоли.

— Приятно ми е. Аз съм специален агент Дан Гарднър, водя разследването.

Говореше с типичния за Тенеси акцент, но непосредственото му държание беше заблуда. Очите му гледаха строго и изпитателно. Все още не ме бе преценил докрай.

— Какъв е случаят? — попита Том и се протегна към задната седалка на колата, за да вземе куфарчето с принадлежностите си.

— Чакай, аз ще го взема — намесих се и го измъкнах.

Въпреки белега бях в много по-добра физическа форма от Том и за мен щеше да е много по-лесно да го нося. Той, като никога, се отказа да спори с мен.

Агентът отново пое по пътеката между дърветата.

— Трупът е в едно от бунгалата под наем. Управителят го е открил тази сутрин.

— Сигурно ли е, че става въпрос за убийство?

— Абсолютно.

Не каза нищо повече. Том му хвърли любопитен поглед, но се отказа да разпитва повече.

— Трупът идентифициран ли е?

— Открихме портфейл, в който имаше кредитни карти и шофьорска книжка, но не можем да твърдим със сигурност, че са на жертвата. Трупът е прекалено разложен, така че снимката не може да ни бъде от полза.

— Имате ли представа колко време е престоял в бунгалото? — изстрелях, без да се замисля.

Гарднър се намръщи и аз си напомних, че съм тук само в качеството си на помощник на Том.

— Надявах се, че вие ще ми дадете отговор на този въпрос — отвърна агентът, като вниманието му беше насочено към Том, а не към мен. — Патологът е все още тук, но за съжаление няма отговор на повечето ни въпроси.