Читать «Шепотът на мъртвите» онлайн - страница 30

Изведнъж някой те дръпва назад. Лицето на съседа е изкривено от гняв, но на него е изписано и още нещо, което не можеш да определиш. Доста години по-късно разбираш, че е било погнуса.

— Какво, за бога, правиш? Извратено малко копеле!

По-късно в къщата продължават да ти викат. Не се опитваш да обясниш стореното, защото не го разбираш. Но нито гневните думи, нито наказанието могат да изтрият от съзнанието ти онова, което видя и почувства и все още чувстваш ниско долу в стомаха. Непреодолимо чувство на почуда и изгарящо, неутолимо любопитство.

Тогава си на пет години. Така започва всичко.

5

В момента, в който ножът се насочи към мен, всичко започна да се движи съвсем бавно. Протегнах ръка, но закъснях. Стиснах ножа, но острието се изплъзна от ръката ми, разрязвайки дланта и пръстите ми до кокал. Усетих горещата кръв, която се стичаше по ръката ми, и коленете ми започнаха да се огъват. Ризата ми подгизна от кръв, върху черно-белия под се образува локва, аз се плъзнах надолу с гръб о стената.

Погледнах надолу и видях как дръжката на ножа безсрамно стърчи от корема ми. Понечих да извикам…

— Не!

Изправих се рязко, не можех да си поема дъх. Все още усещах кръвта по себе си, топла и мокра. Изритах чаршафите, наведох се като обезумял напред, за да видя корема си на лунната светлина. Нямаше нищо. Нито нож, нито кръв. Само лепкава, студена пот, която блестеше по кожата ми, и грозният червеникав белег точно под ребрата ми.

Господи! Осъзнах, че съм сам в познатата ми хотелска стая, и се отпуснах с облекчение.

Било е само сън.

Сърцето ми се върна към нормалния си ритъм, вече не чувах пулсирането му така силно в ушите си. Седнах на ръба на леглото, не спирах да треперя. Часовникът на нощното шкафче показваше пет и половина. Бях настроил будилника да звънне след час, но сметнах, че не си заслужава да се опитвам да заспя отново.

Изправих се вдървено и запалих лампата. Вече започвах да съжалявам, че се съгласих да помогна на Том с аутопсията. Първо душ, после закуска. Тогава всичко ще изглежда много по-добре.

В следващите петнайсет минути правих упражнения за укрепване на коремната мускулатура, след това влязох в банята и пуснах душа. Вдигнах лице към горещата струя, оставих водата да отмие и последния спомен от съня.

Когато излязох от банята, бях вече съвсем буден. В стаята имаше кафемашина, включих я, а през това време се облякох и отворих лаптопа си. В Англия беше късно сутринта. Докато пиех кафе, си проверих пощата. Нямаше нищо спешно, отговорих на някои от имейлите, а другите оставих за по-късно.

Ресторантът беше вече отворен, но аз бях единственият посетител. Подминах гофретите и палачинките и реших да закуся бъркани яйца и препечена филия. Отначало се чувствах гладен, но после едва изядох по-малко от половината порция. Стомахът ми се беше свил на топка, макар и да не знаех защо. Щях да помагам на Том да свърши нещо, което самият аз бях вършил безброй пъти, и то при много по-неприятни обстоятелства. Повторих си това няколко пъти, но без резултат.

Когато излязох, слънцето вече изгряваше. Паркингът все още беше в сянка, но небето изсветляваше и на хоризонта се появиха първите златни лъчи.