Читать «Шепотът на мъртвите» онлайн - страница 14

— Мили Боже! — въздъхна Том и направи гримаса.

— Казах ти да се съблечеш по гащи — обади се Гарднър.

Стаята беше малка и мизерно обзаведена. Когато влязохме, някои от криминалистите спряха работа и извърнаха погледи към нас. Щорите бяха вдигнати и през прозорците от двете страни на вратата влизаше светлина. Подът бе застлан с дюшеме, боядисано в черно и покрито с протъркан килим. На едната стена имаше камина, над която висяха покрити с прах еленови рога, а на другата — зацапан умивалник, готварска печка и хладилник. Останалата част от мебелите — телевизор, диван и фотьойли — бяха избутани встрани. В средата стоеше маса за хранене.

Трупът лежеше върху нея.

Беше гол, с разперени ръце и крака, които висяха от масата. Тялото беше така раздуто от газовете, че приличаше на огромна препълнена торба, която не е издържала на напрежението и се е пръснала. Безбройните ларви буквално капеха по пода и приличаха на врящо мляко. До масата беше поставен електрически радиатор, включен на максимум. Докато наблюдавах гази гледка, една ларва падна върху радиатора, зацвъртя, превърна се в мазно петно и изчезна.

Картината се допълваше от един кухненски стол, поставен до главата на жертвата. Изглеждаше съвсем безобиден, докато човек не се замислеше защо е бил сложен там.

Някой се бе качил на него, за да може да се наслади на деянието си.

Стояхме на прага, никой не смееше да пристъпи. Дори Том изглеждаше смутен.

— Оставихме всичко така, както го намерихме — обясни Гарднър. — Решихме, че може би ще поискате сами да измерите температурата.

Веднага ми се издигна в очите. Температурата е изключително важен фактор за определяне на времето на настъпване на смъртта, но малко следователи биха се сетили да се съобразят с това. Въпреки това за момент ми се дощя да не бе свършил работата си толкова старателно. Комбинацията от смрадта и жегата беше непоносима.

Том кимна разсеяно, вниманието му бе изцяло съсредоточено върху трупа.

— Би ли се заел, Дейвид?

Поставих куфарчето на пода и го отворих. Том използваше същите инструменти и уреди, както при първото си посещение тук. Въпреки че бяха стари, всичките му принадлежности бяха внимателно подредени. Макар по природа да бе традиционалист, той не отричаше съвременните постижения на науката. Беше запазил стария си, изработен на ръка живачен термометър, истинско произведение на инженерната мисъл, но освен него носеше и съвсем нов, дигитален. Включих го и започнах да наблюдавам бързо променящите се цифри на дисплея.

— Още колко ще останат твоите хора? — попита Том и погледна облечените в бяло хора, които работеха в стаята.

— Още малко. Тук е прекалено топло и не може да се работи. Един от криминалистите вече припадна.