Читать «Шепотът на мъртвите» онлайн - страница 155

Малко встрани от тях, оградена с полицейска лента, се намираше линейката.

Дори отдалеч се виждаха пораженията от катастрофата. От едната страна имаше две дълбоки успоредни линии, а левият калник беше смачкан от удара в дървото, като че ли бе от тънко метално фолио. Нищо чудно, че Йорк я беше изоставил; имал е късмет, че въобще е успял да стигне дотук.

Пол спря до полицейската лента и се загледа в задната част на линейката. Вратите й зееха и вътре се виждаха две мърляви легла и някакви шкафчета. От едно от леглата висяха каиши, като че ли някой набързо ги бе развързал. Един криминалист изследваше вътрешността.

Някой застана до мен Джейкъбсън. Тя ме изгледа мрачно. Под очите й имаше черни кръгове. Явно не само ние с Пол бяхме прекарали безсънна нощ.

— Какво открихте? — попита Пол съвсем безизразно.

Изглежда, въобще не забеляза колебанието на Гарднър.

— По едно от леглата имаше руси косми. Ще трябва да ги сравним с други от жена ти, но почти няма съмнение, че са нейни. Изглежда, Йорк е пострадал доста сериозно при катастрофата.

Заведе ни до предната част на линейката. Шофьорската врата висеше и през нея се виждаше мръсното мизерно оборудване в задната част на линейката. Воланът беше огънат и леко изкривен от едната страна.

— Най-вероятно самият Йорк доста е пострадал, щом воланът е огънат така — заяви Гарднър. — Трябва да си е счупил поне едно-две ребра.

За първи път по лицето на Пол се появи надежда.

— Значи е ранен. Това добре ли е?

— Вероятно — отвърна Гарднър уклончиво.

В гласа не се усещаше никакъв ентусиазъм, но Пол бе твърде зает с мислите си, за да забележи.

— Искам да остана малко тук.

— Пет минути, после трябва да се прибираш вкъщи.

Оставих Пол и тръгнах с Гарднър и Джейкъбсън. Изчаках да се отдалечим достатъчно, за да не може да ни чуе.

— Има и друго, нали?

Гарднър сви устни, но не успя да каже нищо, защото един от криминалистите го извика.

— Най-добре му кажи — обърна се той към Джейкъбсън и се отдалечи с обичайната си твърда стъпка.

Сенките под очите на Джейкъбсън й придаваха още по-мрачен израз.

— В линейката има кървави петна. По леглото и по пода.

Представих си Сам така, както я бях видял за последен път.

Господи!

— Не смятате ли, че Пол има право да знае?

— В крайна сметка ще разбере. Не всички петна са пресни, а и не знаем със сигурност дали кръвта е от жена му. — Тя хвърли бърз поглед към Пол, който стоеше безмълвно до линейката. — Дан смята, че сега няма полза да му казваме.

Съгласих се неохотно. Не исках да крия от Пол, но във въображението си той и без това сигурно виждаше ужасни неща.

— Как намерихте линейката? — попитах аз.

Тя отметна един кичур коса от лицето си.

— Съобщиха ни за открадната кола — син джип „Крайслер“. На около половин километър оттук има бунгала под наем, но до тях няма път. Наемателите оставят колите си на паркинга и отиват дотам пеша. Сигурно затова Йорк е избрал мястото — дори толкова рано през сезона има едно-две наети бунгала. Всеки, който познава района, знае, че тук паркират коли.