Читать «Шепотът на мъртвите» онлайн - страница 152

Пол сякаш не забелязваше нищо. На дневната светлина изглеждаше ужасно, лицето ме беше сиво и набраздено от бръчки. Все повече се затваряше в себе си, потъваше в страданието си. Оживяваше се само когато телефонът звъннеше. Всеки път го грабваше в напрегнато очакване, но после, когато се окажеше, че е някой приятел или настоятелен журналист, отново униваше. Казваше по няколко думи, после затваряше телефона и потъваше в летаргия. Съчувствах му, защото много добре разбирах какво преживява. Но не можех да направя нищо, за да му помогна.

Точно преди обяд обаче ситуацията се промени. Сандвичите съхнеха в чиниите пред нас. Моите бяха полуизядени, а тези на Пол — недокоснати. Мислех си, че може би е време да се върна в хотела. Тук не можех да помогна с нищо, а и родителите на Сам щяха да пристигнат след няколко часа. Телефонът иззвъня, Пол се спусна към него, но по начина, по който отпусна рамене, разбрах, че не е Гарднър.

— Здравей, Мери, не, не съм…

Той спря на средата на изречението и по държанието му разбрах, че нещо става.

— По кой канал?

Хвърли телефона и грабна дистанционното.

— Какво има? — попитах аз.

Не мисля, че изобщо ме чу. Прехвърляше бързо каналите, по екрана се появяваха и изчезваха различни образи, после изведнъж спря. Една млада жена с прекалено силно фиксирана коса и ярко начервени устни говореше разпалено пред камерата.

— … водещите новини. Току-що получихме сведения, че в района на Гатлинбърг, близо до националния парк Смоуки Маунтинс, е открита изоставена линейка…

С осъзнаване на казаното лицето на Пол посърна.

— … точното местоположение не се съобщава, а от полицията отказаха да потвърдят, че това е същата линейка, с която вчера е била похитена трийсет и две годишната бременна Саманта Ейвъри от окръг Блаунт. Засега не се съобщава нищо за местонахождението на изчезналата, но според непотвърдени източници е възможно линейката да е катастрофирала…

Докато водещата продължаваше да говори развълнувано, на екрана се появи снимка на Йорк, но Пол вече не гледаше. Беше грабнал телефона си, който иззвъня още преди приятелят ми да успее да набере номера. Гарднър, помислих си аз и изражението на Пол потвърди предположението ми.

— Открихте ли я? — почти изкрещя той.

Видях как надеждите му се сринаха. В тишината се чуваше далечният, неясен глас на агента. Пол слушаше с напрегнато, измъчено лице.

— И трябваше да чуя всичко това по телевизията! Господи, нали обещахте да ми се обадите веднага щом има някакви новини!… Не ме интересува, просто ми се обадете, разбрахте ли?!

Затвори телефона. Стоеше с гръб към мен и се опитваше да се овладее, преди да заговори.

— Преди около половин час открили линейката на едно място за пикник близо до магистрала 40. Според тях Йорк е изоставил линейката и е откраднал кола, преди да тръгне към междущатската магистрала. Сигурно вече е по средата на Северна Каролина. Освен ако не е тръгнал на запад. А може вече и да е на път за Ню Мексико. Господи, може да е навсякъде!