Читать «Шепотът на мъртвите» онлайн - страница 124

Пол се изненада.

— Така ли?

— Спомняш ли си какво е казал на Мери в болницата? Испанска. Тогава нямахме никаква представа какво е имал предвид.

На Пол му трябваше известно време, за да направи връзката, което беше още един знак колко е уморен.

— Испанска примка. Господи, трябваше да се досетя.

Аз също. Поставяш бинт или парче плат около кървящ крайник, след това подпъхваш една пръчка и започваш да я въртиш — това е испанската примка. В основни линии тя много прилича на импровизиран турникет, който може да бъде затяган и разхлабван, когато е необходимо. Това просто средство бе спасило живота на безброй хора.

Само че не за тази цел го бе използвал Йорк.

Сетих се за снимките, които агентите откриха в гаража на Йорк. Агонията в очите на жертвите, потъмнелите им и подпухнали лица, които постепенно са се изпълвали с кръв, докато Йорк неумолимо е затягал примката до пълно задушаване.

А междувременно е снимал случващото се.

Опитах се да прогоня тези образи от съзнанието си.

— Йорк вероятно въобще не е съзнавал, че оставя видими веществени доказателства. Не е имало как да разбере, че пластинките на прешлените са счупени. А дори и да е забелязал порозовяването на зъбите, може да не е знаел какво означава то.

— Което ни връща към въпроса за кръвта в бунгалото — напомни Пол. — Лумис е бил удушен, което означава, че няма начин всичката да е била негова. Откъде, по дяволите, се е взела тогава?

— Може би това е още една от игричките на Йорк — предположих аз.

В крайна сметка ДНК анализът щеше да даде отговор на въпроса ни, но все ми се струваше, че няма да се наложи да чакаме толкова дълго.

Ако не се лъжех, щяхме да разкрием загадката много по-рано.

Пол остави прешлена на масата.

— Днес говорих с Гарднър. Не искаше да си го признае, но като че ли са взели теорията ти за Том на сериозно. С две думи, сега, когато Йорк вече не може да навреди на Том, не е изключено да посегне на някой друг, участващ в разследването.

Трябваше сам да се досетя за това, но по някаква причина тази мисъл не ми бе хрумнала. Съзнанието ми бе прекалено ангажирано със станалото с Том, затова не бях достигнал до това съвсем логично заключение.

— И какво смята да прави Гарднър?

Пол сви рамене.

— Не може да направи кой знае какво, освен да предупреди хората да бъдат внимателни. Няма как да постави охрана до всеки, а и няма достатъчно хора за това.

— Добре, считам, че вече съм предупреден.

Пол се усмихна, но усмивката му бе съвсем безрадостна.

— Положението става все по-добро, нали? Страхотна командировка ще изкараш.

Прав беше, но въпреки това бях доволен, че съм тук. За нищо на света не бих пропуснал шанса да работя с Том, независимо какво щеше да се случи оттук нататък.

— Притеснен ли си? — попитах го аз.

Пол прокара ръка по наболата си брада.

— Не толкова. Преди Йорк имаше предимството на изненадата, но вече не е така. Не казвам, че няма да бъда предпазлив, но няма да прекарам остатъка от живота си в очакване да ми се нахвърли някой психопат.

— След време ще свикнеш — успокоих го аз.

Той ме погледна стреснато и след това се разсмя.