Читать «Шепотът на мъртвите» онлайн - страница 122

Освен това така нямаше да мисля за смъртта на Том.

Черепът и големите кости бяха подредени върху масата според естественото им разположение в тялото, но останалите бяха само най-грубо сортирани. Възнамерявах да се захвана с възстановяването на гръбначния стълб, което бе най-сложната част от процеса. Най-общо казано, гръбначният стълб представлява съчленена предпазна обвивка, в чийто център се намира гръбначният мозък. Той е прекрасен пример за изобретателността на природата, истински шедьовър на биологичното инженерство.

Но в момента изобщо не бях в настроение да се възхищавам на това чудо на природата. Започнах с шийните прешлени, като внимателно ги напасвах един в друг.

Не успях да свърша много работа.

Шийните прешлени, които изграждат врата, са по-малки в сравнение с гръдните и поясните. Те са общо седем, като първият се намира най-близо до черепа. Всеки един от тях се съчленява прецизно с прешлена над и под него. Бързо и лесно наместих първите пет, но не можах да открия шестия.

Хайде, Хънтър, съсредоточи се. Започнах ядосано да проверявам отново всички останали прешлени. Единственият шиен прешлен, който намерих, не съвпадаше нито по размер, нито по форма. Беше ясно, че това е седмият, а не шестият.

Един прешлен липсваше.

Това просто не беше възможно. Въпреки напредналата фаза на разложение, когато ексхумирахме трупа на Ноа Харпър, той бе съвсем цял. Със сигурност щяхме да забележим, ако някой от шийните прешлени липсваше.

Къде беше?

Бях необичайно уверен какво ще намеря под микроскопа на работната маса. Изобщо не се изненадах, когато видях прешлена на стъклото под лещата. Трябваше да се сетя по-рано. Чудех се какво бе правил Том тук, точно преди да получи инфаркта.

Сега вече знаех.

Погледнах през окуляра, но образът бе размазан. Настроих фокуса и очертанията на прешлена станаха ясни. Беше съвсем леко набразден и заострен и приличаше на корал. Под увеличителното стъкло порите по повърхността му изглеждаха като големи дупки.

Пукнатините, тънки като косъм, бяха придобили размерите на каньони.

Изправих се и взех бялото парче кост. Сега пукнатините почти не се забелязваха. Бяха две, по една на всяка от двете пластинки — тънките костни образувания, които свързват основното тяло на прешлена със значително по-нежните дъги.

Всичко започна да ми се изяснява. Оставих прешлена и се отправих към залата, където беше работил Том. Отидох директно при скелета на Тери Лумис, взех от масата шестия шиен прешлен и го огледах внимателно на светлината. Тук пукнатините бяха дори още по-незабележими в сравнение с онези по прешлена на другия скелет. И все пак такива имаше.

Значи това е било. Не изпитах никакво задоволство, напротив, обзе ме огромна тъга. Том беше направил откритието, не аз. Извадих телефона и се обадих на Пол.

— Открих причината за смъртта.

— Значи със сигурност е удушаване.

Пол спокойно оглеждаше прешлена. Намирахме се в залата за аутопсии на Том. Вече му бях показал пукнатините по шестия шиен прешлен на Ноа Харпър, след което го доведох тук, за да види почти същите пукнатини по прешлена на Тери Лумис.