Читать «Шепотът на мъртвите» онлайн - страница 120

Нямаше нужда да се къпя още веднъж, когато се прибрах в хотела, но все пак го направих. Посещението в къщата на Йорк ме караше да се чувствам мръсен, и то не само във физическия смисъл на думата. Символично или не, горещият душ ми помогна, и то до такава степен, че съм заспал в момента, в който загасих нощната лампа.

Малко преди шест часа се събудих от упорит звън. В полусънно състояние се опитах да спра алармата на часовника и едва тогава разбрах, че звукът идва от телефона ми.

— Ало — измърморих аз.

В момента, в който чух гласа на Пол, изчезнаха и последните следи от съня.

— Имам лоши новини, Дейвид — каза той. — Том е починал тази нощ.

Всичко се получи чудесно. Знаеше, че агентите скоро ще пристигнат в къщата, но отлагаше до последния възможен момент. Ако всичко бе станало прекалено рано, голяма част от ефекта щеше да се загуби. Ако пък беше прекалено късно… Тогава всичко щеше да се провали.

Жалко, че нямаше повече време. Мразиш да действаш, прибързано, въпреки че в повечето случаи не можеш да го избегнеш. През цялото време знаеше, че ще се стигне дотук. Домът на покойника бе изиграл ролята си. Всичко беше планирано предварително — какво да вземеш и какво да оставиш след себе си. За това бе необходима много точна преценка и не малко дисциплина, но това не ти пречеше.

Човек трябва да прави жертви.

Почти всичко вече е готово за следващата фаза. Нужно е само търпение. Няма да чакаш още дълго. Трябва да се потрудиш още малко и всичко ще си дойде на мястото. И тогава край на чакането.

Вярно, че нервите ти, малко се опънаха, но това е добре. Самодоволството може да ти навреди. Трябва да имаш готовност да действаш при първата добра възможност. Не можеш да си позволиш да пилееш шансовете си, знаеш го по-добре от всеки друг.

Животът е твърде кратък.

17

В крайна сметка всички мерки за безопасността на Том се оказаха безсмислени. Лекарите и целият медицински персонал на интензивното отделение са били предупредени да бъдат изключително внимателни, макар и без да им казват защо. А пред вратата на болничната стая непрекъснато бе дежурил агент от Бюрото за разследване. Никой не е могъл да влезе при Том без знанието на агента, а дори и някой да бе успял, Мери не се бе отделяла от леглото на съпруга си.

Но въпреки всички предпазни мерки, в четири часа сутринта сърцето му бе спряло.

Лекарите се бяха опитали да го реанимират, но то бе отказало да забие отново. Инат до последно. Тази мисъл непрекъснато се въртеше в главата ми и отказваше да си отиде.

Бях като безчувствен, все още не можех да възприема случилото се. Първо се обадих на Пол, после на Мери, за да й кажа безполезните думи, които се изричат в такива случаи. След това седнах на леглото, без да зная какво да правя оттук нататък. Казах си, че поне Том е умрял спокойно в леглото си, с жена му до него. Че са му били спестени мъките, които вероятно е преживял Ървинг. Макар че Йорк не беше физическият му убиец, Том все пак бе негова жертва. Болен или не, той имаше право да изживее спокойно остатъка от живота си, независимо колко дълъг беше той.