Читать «Човекът, който обичаше Стивън Кинг» онлайн - страница 71

Вторачен в сградата, Геро пръв видя какво се задава — нещо много по-страшно. На покрива на КНСБ внезапно се появи огромна, зловеща фигура. Геро се ококори — сънуваше ли? Това нещо горе имаше рога, крила… Демон ли беше? То разкърши рамене и започна да слиза по сградата.

Представляваше страховита гледка — чудовището слизаше с главата надолу, както гущер слиза от дърво. Методично забиваше ноктестите си крайници, трошейки стъкла и бетон, а погледът му през цялото време бе насочен надолу. Право към Геро.

А мъжът седеше като хипнотизиран, без да може да помръдне, втренчен в блестящото величие на Краля. Определението само изникна в главата му и си пасна на мястото като дялан камък. Колко бе изящен и грациозен Краля в своя път надолу, спускайки се да завладее земята… Колев гледаше зяпнал, без да обръща внимание на обезумелите около него хора, които бягаха, викаха и ръкомахаха към Него. Нещастни създания! Как въобще смееха да го сочат!

Накрая демонът скочи и се приземи с тътен на няколко метра от мъжа. Изду могъщи гърди и нададе рев, който отвя листата на дърветата и ги запрати надолу по булеварда. Геро не изпитваше и капка страх — само възхищение, породено от демоничното великолепие на Краля. Главата на звяра бе увенчана с множество рога, които образуваха корона, а под нея пламтяха две очи, налети с кръв. Кожата му блестеше като метална, а огромни драконови крила завършваха страховития му вид. Колко горд и красив бе той, а мишците му изпълнени със сила… Кралят облиза устни с дълъг, змийски език и протегна ръка към Геро. Показалецът му, завършващ с нокът като кинжал, сочеше право към току-що уволнения несретник. Какво искаше да му каже?

Внезапно двама шумни мъже с дълги черни коси минаха покрай Геро и се спряха. Млъкнаха и се загледаха втренчено в младия мъж. Сякаш не забелязваха зверството на бурята, пищящите ужасени хора и най-вече присъствието на чутовния, висок най-малко пет метра демон. Тръснаха едновременно глави и започнаха да се смеят — ужасяващ, зловещ смях, сипещ се като каменна лавина. Изведнъж разкъсаха дрехи и останаха пред Геро чисто голи, само по обувки. Влудяващият смях не преставаше. Започнаха да им растат дълги бради, от челата им изникнаха рога, членовете им се удължиха и стигнаха до коленете. Измъкнаха без усилие крака от обувките си — ходилата им бяха станали на копита.

Демонът смъкна от широкия си гръб чувал от зебло и го хвърли на земята до сатирите. Те се обърнаха и ниско се поклониха на господаря, взеха чувала и се приближиха до Геро. Бръкнаха вътре и извадиха тояга и меч, които тържествено му връчиха.

Геро пое двата предмета бавно, като на забавен кадър. Сатирите разпраха чувала, направиха някакви хватки с плата и изведнъж парцалът се превърна в одърпана пелерина, която метнаха на раменете му. Геро не откъсваше взор от огнения поглед на Краля, който отново го посочи и гърлено заръмжа. В главата на мъжа плисна ослепителна светлина и той разбра всичко. Кралят говореше с ръмжене за простосмъртните, но в главата на Геро гласът му звучеше като райска камбана. Той искаше от човека да стане негов пророк, да разпръсне волята му по земята. Време бе Неговото кралство да дойде с рев — устремен към слава, той щеше да донесе ерата на старите богове.