Читать «Човекът, който обичаше Стивън Кинг» онлайн - страница 70

Мъжът стигна до пл. „Македония“ и зачака на светофара. Мислите му се прехвърлиха от Надя към приятелите му — Иван, Тошо и Антон. Хора, с които бе израснал още от дете, а сега го отбягваха като чумав. Щом реши да идва в София, отиде да им иска пари назаем. Иван, шеф на банка, го изслуша мълчаливо, въздъхна тежко, отброи триста кинта и махна с ръка — когато имаш, тогава ще ми ги върнеш. Зарадван, Геро отиде при Антон. Нищо общо с Иван. Уж голям баровец Тонито, три заведения държеше в Шумен, коли внасяше, а като го подложи на един кръстосан разпит — ама ти сега кога ще заминаваш, ама защо, няма ли да се връщаш тук, намерил ли си работа, а квартира, а това, а онова… Накрая с танталови мъки бръкна в якето си, извади бала стотачки, откъсна две от тях и ги даде с на ръката да му се издължи по най-бързия начин. Сякаш от сърцето си ги откъсна, стипцо проклета, кипеше мислено Геро от яд.

Последен бе Тодор — колегата му от автомивката. Даде му сто лева и сви извинително рамене:

— Нямам повече, човече. Имаш късмет, че вчера даваха заплати…

Когато направи шест месеца в „Далев и сие“ и мина на постоянен договор, Геро изтегли хиляда лева от Пощенска банка, купи си нов джиесем и се върна в Шумен да се разплати с приятелите си. С тъга той установи, че такива вече няма. Тошо бе избягал в Чехия като строителен работник, а Антон вече се правеше, че не го познава и зад гърба му разправяше наляво-надясно, че Геро само завличал приятелите и не си плаща борчовете. Най-голяма болка обаче му причини Иван — когато отиде да му върне парите, охраната на банката го спря на входа и учтиво му обясни, че г-н Иванов изрично е забранил лицето Геро Атанасов Колев да влиза на територията на банката. В отчаян опит да запази приятелството им Геро отиде до къщата на Иван и се опита да върне парите на жена му. Безуспешно — тя отказа дори да му отвори вратата.

Мъжът пресече, повървя още малко и се спря пред сградата на КНСБ. Какво хубаво, високо здание… Дали пък да не се хвърли от него? Реално погледнато, беше съвсем сам на този свят и не виждаше смисъл да живее повече. Нямаше приятели, нямаше родители, нямаше жена, деца — никой, който да го е грижа за него…

Потънал в блато от самосъжаление, Геро не забеляза как внезапно облак закри слънцето и наоколо се смрачи. Изви се вятър, който разтревожи дърветата и подгони прах и хартийки по булеварда. Замириса на озон — буря ли се задаваше?