Читать «Човекът, който обичаше Стивън Кинг» онлайн - страница 69

Мъжът бавно вървеше по „Прага“, а в душата му се преплитаха гняв и отчаяние. Октомври вече бе към края си, пазара на труда замираше, къде щеше да си търси работа? На всичкото отгоре връщаше заем — още две години трябваше да киха на Пощенска банка всеки месец по стотак, за да изплати аудито. Гадното ауди, което вече трета седмица киснеше в сервиза и постоянно му изскачаха все нови и нови повреди. Ама така е, когато си пишман шофьор и отиваш сам-самичък с пари на ръка да си избираш трошка от Горубляне…

Геро стигна до Петте кьошета, пресече и тръгна по „Ботев“, унесен в мрачни мисли. Напоследък животът му бе заприличал на море, в което бавно, но сигурно се давеше. Откакто заряза Надя преди три години и се хвана да работи в счетоводна къща „Далев и сие“, сякаш някой го бе проклел и каквото пипнеше — проваляше се. Оттогава бе сменил пет квартири и щеше да се мести в шеста — вчера хазяйката му бе звъннала да го уведоми, че синът й ще се жени и съответно му трябва жилище, сиреч: Геро, след месец да те няма. Не му вървеше и това си е. Пък само хазяйката да бе — с мед да я храниш.

Не помнеше откога не се бе чувал с родителите си. Не знаеше живи ли са, здрави ли са, какво правят. Откакто реши да напусне работата в шуменската автомивка и да дойде да си търси късмета в София започнаха караниците с баща му. „Не трябва да правиш така, Геро, не трябва да оставяш сигурната работа, макар и нископлатена, твоите доходи също са важни за семейния бюджет, откъде ще намерим пари да те пращаме в София, ти като си махнеш разходите за наем и транспорт и накрая парите ще излязат същите, че и по-зле, я си стой тука на задника, къде си тръгнал…“ Геро обаче се заинати и отчаян потърси помощ от майка си. Тя обаче, естествено, предпочете да мълчи и да кротува, както бе правила през целия си съзнателен живот. Тогава Геро не издържа, скара се с баща си, взе пари назаем от приятели и отиде в столицата на своя глава. Естествено, намери си и работа, и квартира, два месеца живя като куче, но накрая успя да изгази. Въпреки това лошият късмет не спираше да го преследва — днешното уволнение бе поредното доказателство за това. Геро вече бе напълно убеден, че това е следствие на натрупана негативна енергия, породена от лоши чувства спрямо него — баща му, задето бе престъпил повелята му, приятелите, на които все още дължеше пари… И разбира се — Надя.

Щом й каза, че напуска Шумен и се установява в София, по очите й се появи влага. Геро се опита да й обясни — така и така, всички млади хора отиват в столицата да търсят реализация, не унивай, само няколко месеца колкото да се закрепя и ще те издърпам при мен, нима не ти е омръзнало да работиш като сервитьорка за едни смешни пари, стигащи ти точно за цигарите, кафетата, интернета и джиесема? Не. Надя си знаеше своето — ти вече не ме обичаш, ти там ще си намериш някоя богата, някоя по-хубава от мен, защо ми причиняваш това?… Напразни бяха опитите му да я разубеди, Надя избяга разревана от заведението и вече не му вдигаше телефона. Геро прокле съдбата си и махна с ръка.