Читать «Човекът, който обичаше Стивън Кинг» онлайн - страница 63
Бранимир Сыбев
— Ангеле, всички лауреати ли дойдохме? — попита Сребрин с пълна уста.
— Мм, всъщност не — отпи от колата си Ангел и заобяснява: — Емануил Хинков, есеиста импресионист, се оправда, че е спешно ангажиран, а с Боряна, критичката, просто не успях да се свържа — джиесем номерът, който ми беше оставила, е невалиден. Иначе всички останали сте тук.
За десерт имаше компот от круши. Студентите го изгълтаха набързо и някои доволно въздъхнаха. Сребрин попита:
— Какво следва сега?
— Сега следва разходка из Шуменската крепост — обади се Ангел. — Тя е наблизо, ще отидем пеша, няма нужда от буса.
Младежите се облякоха и тръгнаха към крепостта. За има-няма половин час стигнаха уреченото място. Очакваше ги разочарование: работният ден бе свършил и Шуменската крепост беше затворена за туристи. Леко обезсърчени, те се върнаха обратно в хижата. Вече бе късен следобед и навън се смрачаваше. Наталия Рафаилова, любимката на публиката, все още не се виждаше никаква.
Започнаха да се водят дълги, непринудени разговори — отначало говореше само Ангел, а другите го слушаха. Постепенно присъстващите се разделиха на 3–4 групички от по 2-3-а души и всяка групичка обсъждаше проблематика, която я интересуваше — политическата обстановка в страната, някой нов нашумял роман или филм, различни произведения на млади български автори. Накрая от всички говореха само Ангел, Сребрин и Огнян, разправяйки си спомени от казармата.
Наближаваше десет часа, когато Ангел изведнъж се изправи:
— То хубаво си поприказвахме, ама хайде сега да свършим една друга хубава работа. Време е да наградим нашите лауреати!
Всички дружно заръкопляскаха. Ангел се засмя и вдигна ръце, за да въдвори ред.
— За жалост не всички наградени са тук, но нищо. Нека дадем предимство на дамите. Първо място в раздел поезия печели Нора Богомилова — Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“!
Засмяна и смутена, блондинката пожъна бурните овации на присъстващите и окуражителния вой на Максим. Ангел й връчи почетна грамота, плакет, плик с пари и пакет с десет книжки от сборника „Literus“, където бяха публикувани творбите на наградените. Нора седна и заразглежда грамотата и плакета.
— Следваща награда — издаване на стихосбирка, печели Валерия Лазарова — Нов български университет!
Миньончето скокна пъргаво, удари две звучни целувки по бузите на председателя и раздаде няколко въздушни към публиката. После награби всичките си награди и се тръсна обратно на столчето, радвайки се искрено и непринудено, съвсем по детски, без да изпуска от прегръдките си подаръците.
— Трети печели награда Максим Царев от Югозападен университет „Неофит Рилски“ за своя роман „Подменените“!
Романистът стана преднамерено бавно, здрависа се продължително с Ангел и се поклони няколко пъти на публиката, след което започна да подскача и забива юмрук във въздуха, сякаш бе тенисист, спечелил Големия Шлем. Женската част от публиката аплодираше, а мъжката го гледаше леко кисело изпод вежди. Максим седна и от всичките си награди първо отвори плика и започна да брои парите. Скръстил ръце на тила си и преметнал крак връз крак, Сребрин си помисли — типичен габровец.