Читать «Човекът, който обичаше Стивън Кинг» онлайн - страница 64

— И накрая, но не на последно място, първи в раздел белетристика е Сребрин Дорианов — Софийски университет „Св. Климент Охридски“!

Аплаузите дълго не стихнаха — явно всички се радваха на колоритния представител от затънтения крайдунавски град, студент в най-престижния ВУЗ в страната. Той се изправи и така стисна ръката на Ангел, че последният тихичко изохка, после се обърна и простичко каза:

— Благодаря.

И рязко се поклони, замятайки дългите си коси. Взе си наградите, прибра плика с парите във вътрешния джоб на жака и седна обратно на фотьойла. Разкъса найлона от пакета с книгите и веднага разтвори най-горната. Да, и трите разказа, които беше изпратил, бяха отпечатани — „Смърт на улица Кипарисова“, „Прегръдката на граф Орлок“ и „Паяците“. Сребрин набързо запресмята — десет книжки, ще има една за мен, една за мама, една за тате, една ще дам на сестра ми, по една за приятелите от рокгрупата, една за Жоро, за Пешо, за Асен…

Председателят прекъсна мислите му.

— За вас не знам, но аз съм вече порядъчно гладен. Да слезем долу, вечерята трябва да е готова. Хайде!

— Хайде! — повториха няколко вкупом и се изправиха.

Студентите напуснаха залата и се отправиха към сутерена. Там вече ги очакваше дълга маса, застлана с бяла покривка и с наредени прибори. Насядаха по столовете и домакините се разшетаха — започнаха да слагат чинии със супа и бутилки вино, бира и безалкохолни. Сребрин набързо омете чорбата и веднага му сложиха кебапчета с гарнитура. Тъкмо ги начена и се сети нещо:

— Абе, много време стана, а Наталия я няма, защо не й се обадите? Може да й се е случило нещо…

— Аз й звънях преди малко два пъти, телефонът й е изключен — обади се Нора с пълна уста.

— Не е ли казала на някого къде отива, кога ще се върне? — продължи да разпитва младежът.

— Не, не е — поклати глава Валерия.

— В такъв случай може би е редно да уведомим полицията, не мислите ли?

За момент настъпи гробно мълчание. После Ангел неочаквано се обади:

— Всъщност, Наталия е много по-близо, отколкото предполагате…

Изречението увисна недовършено в тишината и остана да тегне над главите им като дамоклев меч. Сребрин се огледа и настръхна. Едва сега забеляза, че по някакво странно стечение на обстоятелствата той и останалите лауреати се намират от едната страна на масата, а от другата стоят техните колеги от Шумен и ги фиксират с немигащи погледи. Изведнъж Валерия се разписка като полудяла, сочейки нещо в супата си. Сребрин се понадигна леко от стола, предъвквайки кебапчето, и замръзна — в чинията на поетесата имаше око. Изведнъж зъбите му се натъкнаха на препятствие и той спонтанно изплю хапката си на масата. Сред полусмляната от челюстите му кайма се мъдреше фаланга от човешки пръст.