Читать «Човекът, който обичаше Стивън Кинг» онлайн - страница 61

Руса висока красавица. Е, ръкостискането й си е чисто по женски, няма нищо общо с предишното…

— Сребрин Дорианов.

— А аз съм Наталия — представи се последното момиче, без да се ръкува въобще. Средна на ръст, кестенява, съвсем обикновена, дори безлична. Притискаше към гърдите си малка бяла книжка, озаглавена „Literus“. Сребрин веднага съобрази, че в това сборниче са наградените творби на авторите.

— Къде са останалите? — попита той.

— Няма други, това сте — побърза да отговори Ангел и се зае да звъни на някой по джиесема. Сребрин повдигна неразбиращо вежди.

Изведнъж вратата се отвори и с мудни, костенурски движения вътре се намъкна слабоват субект с небръснато отдавна лице. Личеше си, че току-що е станал и все още не осъзнава напълно къде се намира.

— А, Сребрине, запознайте се, това е Максим Царев от Габрово, поредният от лауреатите — набързо ги представи един на друг Ангел и продължи прекъснатия си разговор по телефона.

Сребрин се здрависа с мътноокия субект.

— Сори, че съм така неадекватен, но в момента се намирам в някакъв процес на събуждане — ухили се Максим.

— Свиркай си — намигна му белетристът.

Всички седнаха да закусят принцеси с кайма и айрян. Тук бе мястото Сребрин да се запознае с домакините, обслужващи вилата — двойка възрастни съпрузи и техният около четирийсетгодишен син, които сервираха. Закуската бе набързо ометена от изгладнелите младежи, а Огнян направи две снимки на компанията с дигиталния си фотоапарат.

— Сега какво ще правим? — попита Нора, отпивайки от айряна си.

— Малко културна обиколка — ухили се Ангел. Отиваме в Мадара, да видим Конника.

— Страхотно! — измънка с пълна уста Валерия и размаха въодушевено сандвича си.

Оставяйки масата нераздигната, Ангел, Франческа, Анелия, Таня, Огнян, Илиян, Сребрин, Максим, Нора и Валерия се натовариха в червеното микробусче и потеглиха да видят Мадарския конник. Наталия остана да си почива в станцията с извинението, че е много изморена.

Студентите излязоха от Шумен и след кратко пътешествие стигнаха Мадара. Захласнати минаха покрай красивите природни образувания — т.нар. Мадарски скален венец и не след дълго спряха в подножието, където се намираше Конникът. Платиха такса на будката и след изморително изкачване културната забележителност се разкри пред очите им. Мадарският конник… Колко легенди и теории се носеха за този археологически паметник? Неговото величие и грандиозност обаче не бяха пожалени от времето — въпреки усилията на реставраторите, ерозията си казваше тежката дума. По него се бяха появили нови пукнатини, а старите се бяха задълбочили.

— Тук преди идваха много алпинисти, но за щастие им забраниха да се катерят повече — обясняваше Огнян, влязъл в ролята на гид. — За това спомогна не толкова Конника, колкото един интересен факт: горе на скалите са свили гнездо двойка белоглави лешояди, застрашен вид. Природолюбителите нададоха вой и катерачите се принудиха да напуснат. Преследват се строго и иманярите — там горе има и антична крепост…

След като се наситиха, младите се запътиха вдясно от релефа, за да стигнат до Голямата и Малката пещера, които се оказаха затворени.