Читать «Човекът, който обичаше Стивън Кинг» онлайн - страница 65

— Колежки и колеги — злорадо се ухили Ангел Ангелов, — моля без паника. Наталия Рафаилова, спечелила тази година наградата на публиката, в момента се намира във вашите чинии.

Всички наградени скочиха като ужилени. Максим започна да плюе и да си бърка в устата, а Нора и Валерия се сгърчиха надве и започнаха да повръщат. Само Сребрин диво въртеше глава насам-натам, като обезумяло животно в клетка. Какво ставаше тук? Не можеше да е истина!

Преди да успее да се окопити обаче, организаторите на конкурса налетяха с нечовешки вой върху младите писатели. Сребрин едва успя да отклони с лакът насочената към окото му вилица и заби десен прав в носа на атакувалия го Огнян. Последният падна по гръб — от очите му бликнаха сълзи, а от носа кръв. Сребрин се обърна и стана свидетел на чудовищна картина — Таня и Анелия бяха награбили Нора Богомилова и методично забиваха вилици в корема и гърдите й. Тя умря с поглед, вперен в свищовлията, а от устата й се точеше кръв. Сребрин обезумя и налетя върху момичетата. С изненадваща за самия него бързина и сръчност той строши вратовете им и се притича на помощ на Валерия, която тъкмо събаряше Франческа със саблен удар в шията. Валерия му се усмихна:

— Справям се…

Литналият от ръката на Илиян нож спря в гърлото на поетесата и прекъсна словесния й поток. Тя се свлече като дрипа на пода и душата напусна тялото й. Сребрин вдигна глава. Убиецът на Валерия му се хилеше като ненормален, а до него Ангел бе повалил габровския писател и го довършваше, захапал гърлото му като див звяр. Илиян замахна с десница към свищовлията. Сребрин взе вилица в юмрука си и вдигна ръка да се предпази. Ударът на шуменския убиец попадна право на зъбците. Докато крещеше от болка и се мъчеше да извади парчето метал, Сребрин измъкна войнишкия нож от кубинката си и му разпра корема.

Ангел привърши гнусното си дело, изправи глава и обходи с ядосан поглед залата, превърната за броени секунди в касапница. Нещата далеч не се бяха развили така гладко, както досега. Младите писатели бяха станали на мръвка, ала колегите му също не бяха по-добре — Таня и Ани мъртви, Фран и Огито също не помръдваха. Да не говорим за най-добрия му приятел Илиян, който агонизираше, мъчейки се да събере червата обратно в корема си. И за всичко това бе виновен този проклет автор на хорър разкази от Крайдунава На-майната-си, който стоеше пред него с наведен взор и отпусната стойка.

Сребрин вдигна глава. Очите, с които гледаше Ангел през разпилените си коси, бяха очи на хищник, дебнещ в горския храсталак.

— Какво става, мъжки? — просъска людоедът и изтри брадичка. — Не ти харесаха кебапчетата от Наталийка, а? Обиден съм ти, не зачиташ гостоприемството.

Сребрин вдигна обвинително ръка към шуменлията и каза:

— Гостоприемство? Канибал! Не мога да повярвам! Дори и в наши дни се срещат такива! И то в България! Как посмяхте изобщо?

— Млъкни бе, тъпанар! — кресна Ангел. — Ти с какво си по-добър — не видях ли как току-що изби съратниците ми? Трябва да си ми благодарен! Кога друг път автор хорърист ще има възможност да преживее нещата, за които пише от първа ръка?