Читать «Четвъртият гроб под краката ми» онлайн - страница 6

— Не я отрязвам. Просто променям темата.

Куки стана и ни направи по чаша кафе, докато аз се пържех в дебрите на отрицанието. След като стигнах до решението, че обичах отрицанието почти колкото и мока латетата, тя ми подаде чаша и аз отпих, докато тя сядаше отново до мен. Очите ми се завъртяха в екстаз. Кафето й беше много по-добро от това на леля Лил.

— Джема мисли, че може би имаш нужда от хоби. — Тя се огледа сред кутиите. — Здравословно хоби. Като пилатес. Или борба с алигатори.

— Знам. — Облегнах се назад и метнах ръка върху очите си. — Обмислях да напиша мемоарите си, но не мога да измисля как да превърна порно музиката от седемдесетте в проза.

— Виждаш ли — каза тя, сръчквайки ме с лакът. — Писане. Това е страхотно начало. Може да пробваш с поезия. — Тя стана и зарови в покритото ми с кутии бюро. — Ето — каза тя, хвърляйки ми малко листи. — Напиши ми поема за това как върви денят ти, а аз ще започна с тези кутии.

Оставих чашата с кафе настрана и се поизправих.

— Наистина? Не може ли просто да напиша поема за пълното ми световно господство или ползите за здравето от яденето на гуакамоле?

Тя се изправи на пръсти, за да ме погледне иззад една от по-впечатляващите ми стени.

— Купила си две тенджери под налягане? Две?

— Бяха на разпродажба.

— Чарли — каза тя с укорителен тон. — Чакай. — Гмурна се надолу, после пак изникна. — Тези са страхотни. — Знаех си. — Може ли да взема едната?

— Абсолютно. Просто ще я удържа от заплатата ти.

Това можеше и да свърши работа. Можех да й плащам с покупките ми от „Купи от вкъщи“, макар че това можеше и да не й помогне да си плати сметката за тока или водата. Но щеше да е щастлива, а не беше ли щастието най-важното нещо в живота? Трябваше да напиша поема за това.

— Нали осъзнаваш, че за да ползваш което и да е от тези неща, ще трябва да отидеш до хранителния магазин.

Думите й ме тласнаха по-дълбоко в дупката на отчаянието, позната още като съжалението на купувача.

— Не е ли точно за това експресната доставка на „Мачо Тако“?

— Ще трябва да купиш храна и подправки, и глупости.

— Мразя да ходя до хранителния магазин.

— И ще трябва да се научиш да готвиш.

— Хубаво — казах, оставяйки пораженческа въздишка да се изплъзне през устните ми. Имах фантастичен нюх за драматичното, когато се наложеше. — Върни всичко, което включва каквото и да е приготвяне на храна. Мразя да готвя.

— Искаш ли да запазиш възпоменателната гривна на Джаки Кенеди?

— Трябва ли да я готвя?

— Не.

— Тогава остава. — Вдигнах китката си и завъртях гривната. — Виж колко е лъскава.

— И много подхожда на Маргарет.

— Абсолютно.

— Тиквичке — каза леля Лил.

Вдигнах поглед от възпоменателната си гривна на Джаки Кенеди. Сега, когато знаеше, че е мъртва, нямаше да ми се налага да минавам през паниката от възможността да настои да ми готви за две цели седмици. Едва не умрях от глад последния път. Вдигнах гривната.

— Мислиш ли, че тази гривна е прекалена?

— На Джаки всичко й отива, скъпа. Но исках да говоря с теб за Куки.

Погледнах в посоката на Куки и се намръщих разочаровано.