Читать «Четвъртият гроб под краката ми» онлайн - страница 5

Разбира се, не помагаше и това, че се бях изнесла от офисите си и бях донесла всичките си файлове и офис оборудване в апартамента. В кухнята ми всъщност, правейки я напълно безполезна за всичко друго, освен за съхранение на папки. Но беше необходимост, тъй като баща ми ме предаде по най-ужасния възможен начин — беше накарал да ме арестуват, докато лежах в болничното легло, след като бях изтезавана от побърканяк — а офисите ми бяха над бара му. Тепърва трябваше да разбера какво бе обладало собствения ми баща, че да накара да ме арестуват по такъв необичаен и болезнен начин. Искаше ме извън детективския бизнес, но изборът му на време и начин на действие искаха още работа.

За съжаление, барът беше само на петнадесетина метра северно от жилищната ми сграда, така че трябваше да го избягвам, когато отивах и се прибирах от новата си работа. Но след като в действителност не бях напускала сградата повече от два месеца, тази част беше лесна. Последният път, когато излязох, беше, за да опразня офисите си и се уверих, че беше извън града по него време.

Огледах кутиите и реших да си го върна на Куки. Да играя жертва. Да обвиня нея за всичко. Посочих към един „Електролукс“ и зяпнах насреща й.

— Кой, по дяволите, ме остави без надзор? Това трябва да е по твоя вина.

— Добър опит — каза тя, без ни най-малко да се трогне. — Ще прегледаме всичкото това и ще върнем обратно всичко, освен онова, което наистина ползваш. Което не е много. И отново, бих искала да продължа да си получавам чековете със заплатата, ако това не е прекалено от моя страна.

— Приемаш ли „Америкън Експрес“?

— О, и тази я анулирах.

Ахнах, преструвайки се на удивена. С решителна поза тя ме отведе до собствения ми диван, свали кутиите от него, натрупа ги върху други кутии, после се свлече до мен. Очите й блестяха с топлота и разбиране и моментално ми стана неудобно.

— Отново ли ще имаме „разговорът“?

— Боя се, че да.

— Кук… — Опитах се да стана и да се втурна навън, но тя сложи ръка на рамото ми, за да ме спре. — … не знам как по друг начин да кажа, че съм добре. — Когато тя сведе поглед към Маргарет, която стоеше сгушена в кобура на ханша ми, гласът ми придоби защитна острота. — Какво? Много частни детективи носят пистолети.

— С пижамите си?

Изсумтях.

— Да. Особено ако са с пижами на „Междузвездни войни“ и пистолетът ти съвсем случайно прилича на бластер.

Маргарет беше новата ми най-добра приятелка. И никога не източваше пари от банковата ми сметка като някои други най-добри приятели, които не бива да се назовават.

— Чарли, всичко, което искам, е да поговориш със сестра си.

— Говоря с нея всеки ден. — Скръстих ръце. Изведнъж всички настояваха, че имам нужда от консултации, когато си бях добре. И какво, ако не исках да излизам от жилищната си сграда? Много хора предпочитаха да си стоят вътре. С месеци наред.

— Да, тя се обажда и се опитва да говори с теб за случилото се, за това как се справяш, но ти я отрязваш.