Читать «Четвъртият гроб под краката ми» онлайн - страница 170

Чичо Боб смръщи вежди.

— Кога, тиквичке? Ние не…

— Тази вечер. Точно след като бях атакувана. Той беше на покрива и аз го убих. След като простреля Рейес с пушка петдесети калибър, аз бръкнах в гърдите му и му спрях сърцето. — Тихи хлипове се откъснаха от мен, когато татко ме хвана за ръка.

— Миличка, това е невъзможно. Ако Рейес е бил прострелян от снайперист на покрива с пушка петдесети калибър, той нямаше да оживее.

— Дори нямаше да е цял — съгласи се чичо Боб.

— Не разбирате — казах, мъка давеше думите ми, — убих човек. Изгубих контрол. Убих го.

— Шшт — каза татко, подпирайки главата ми на рамото си. — Не си като нас, скъпа. Знам го. И не ми пука кой или какво си, знам едно нещо със сигурност: Твоите действия са над човешкия закон. Съжалявам, че го казвам, но е така. Има причина да си тук.

— Робърт. Лийланд.

Вдигнах поглед, за да видя как полицаят от управлението на чичо Боб влиза. Чичо Боб му кимна, след това се приведе и прошепна в ухото ми.

— Не помниш нищо.

Вечен шампион, той все още се бореше да ме спаси от ареста. Или затвора. Или лудницата. Но това бе по-голямо от всички нас. Просто нямаше обяснение на случилото се. И все пак, какво се предполагаше да им кажа? Истината?

Специален агент Карсън влезе точно след капитана.

— Голяма работа си — каза той, оглеждайки ме подозрително. Хвърли поглед към чичо Боб, после обратно към мен. — Успя да разрешиш четири случая за един ден. Мисля, че това е нов световен рекорд.

— Четири?

Той преброи на пръсти.

— Изчезването и смъртта на Харпър Лоуел. Случай с изчезнали хора отпреди две десетилетия. Изчезването на няколко човека, които са били упоени и оставени на прага ти. Напоследък имаше доста такива. И задържането на избягал сериен убиец. Но като се замисля — каза той, гледайки ръцете си — това технически може да е пети. Или дори шести.

— Сериен убиец?

Той кимна.

— На път си да ни превърнеш в един от най-уважаваните отдели в страната. Един от нашите консултанти с голи ръце е повалил Англичанина, осъден сериен убиец, който избягал от Синг-Синг преди три месеца.

Предполагаше се, че Хедеши би избрал сериен убиец за свой гостоприемник. Зачудих се как ли бе успял да го измъкне от Синг-Синг.

— А дори не е от Англия.

Примигнах изненадано.

— Не е бил англичанин?

— Не, дошъл е от Джърси. Само говорел с английски акцент. Никой не знае защо. Но трябва да призная, мисля, че е странно, дето всичко това ти се е случило в един ден, особено имайки предвид другия мъж — каза капитана.

— Другият мъж?

— Да — каза агент Карсън, — изглежда един от „Джентълмените крадци“ е умрял от сърдечен удар на покрива на сграда на улица „Сентръл“. Имаше пушка петдесети калибър в ръцете си и изглежда се е приготвял да я вкара в употреба. Странно е, че се е строполил мъртъв просто така.

Чичо Боб се размърда в стола си.

— Това е странно — казах, хапейки долната си устна. — Искам да кажа, не беше ли доста млад?

— Тридесет и три — каза той. — И се оказа, че има чичо, чиято жена работи в банковия клон, който беше обран вчера. Изглежда тези тримата са работили заедно. Едната част е била по идея на Едуардс, да изнуди приятелите си, членове на мото клуба „Бандити“. Все още нямам всички детайли, но сме задържали чичото. В момента запълва празнините.