Читать «Четвъртият гроб под краката ми» онлайн - страница 166

Огледах се и осъзнах, че Артемида вече се бе погрижила за демона в мъжа, с който се биеше Рейес, сумо бореца. Само един демон оставаше. Жената. Тя навлезе в зрителното ми поле, докато лежах пред нея, спускайки се над мен, лига капеше от устата й в косата ми.

Върху мен лежеше планина, а обладана жена изучаваше чертите ми, сякаш бях образец върху петриево блюдо. Погледнах встрани, точно когато Рейес посече надве демонската същност на Хедеши. Той изпищя и понечи да се върне за още, когато Рейес замахна отново. Отряза му главата и със смъртта му той изчезна като дим от сух лед.

Когато още една лига падна върху челото ми, потреперих от отвращение. Но поне не се опитваше да ми прекърши врата.

Погледнах на другата си страна. ПФ и госпожа Алън бяха изчезнали. Вероятно се беше обадила в полицията.

Артемида влезе в зрителното ми поле, късичката й опашка махаше развълнувано, готова за още. Тя се сви до мен с умолително скимтене. Рейес пристъпи до мен и нетленното му тяло се сля с физическото. Робата се отпусна около раменете му, след това изчезна, когато издърпа мъжа отгоре ми. Благодарна, аз се изправих, избърсах лицето и косата си, после пристъпих до жената, която стоеше на колене, взирайки се сега в тревата, където бях допреди малко.

Коленичих и заговорих на демона вътре.

— Това няма да свърши добре за теб.

Тя вдигна поглед към мен, клепачите й потрепериха и каза:

— Пусни ме и ще пощадя жената.

После веждите й се смръщиха и отново се загледа в пространството. Тя се бореше. Жената. Бореше се с хватката на демона върху себе си.

Усещайки новата опасност, Артемида пролази напред, докато челюстта й не се оказа до шията на жената, зъбите й бяха оголени и блестящи, слюнка капеше от челюстите й. Демонът трепна и главата му се обърна към нея. В следващия миг Артемида нападна със свиреп лай, който разтърси прозорците. Демонът нямаше шанс. Тя го измъкна навън и го разкъса на парчета, докато не се превърна в тежка пара. След това се изпари, неизмеримия му мрак се разпръсна във въздуха.

Жената се строполи върху студената трева, а аз обърнах главата й, за да съм сигурна, че може да диша. Рейес се наведе да помогне и едва тогава осъзнах, че се беше бил с демон, докато безтелесната му същност бе извън тялото му. Никога не е бил способен на това. Обикновено, когато безтелесната му същност излезе, той изпадаше в състояние подобно на припадък.

Облегнах се назад, наблюдавайки го предпазливо.

— Ти… Ти си… Каза ми, че не можеш да правиш така — казах обвинително накрая. — Би се с демон без… — опитах се да намеря правилните думи… — без душата си.

Рейес проверяваше пулса на жената.

— Не можех — каза той разсеяно, преди да се обърне към мен. — Сега мога. — Той се изправи и ми подаде ръка. Изглеждаше резервиран, наранен.

— Това ли е? — попитах аз. — Сега просто го можеш? — Когато той само сви рамене, попитах: — Това всичките ли бяха? — Надявах се, че с отсъствието на Хедеши, техният лидер, нямаше да има повече демони, с които да се бия.