Читать «Четвъртият гроб под краката ми» онлайн - страница 164

— Спомни си какви са, Дъч. Какво правят.

— Помня — казах, опитвайки се да се измъкна изпод Артемида, но тя тръсна огромна лапа на гърдите ми, приковавайки ме към земята. — Сериозно? — попитах я, а тя се приведе със скимтене, за да оближе лицето ми. Придърпах главата й надолу за прегръдка, отчасти за да й покажа, че не й се сърдя, и отчасти за да имам по-добра видимост към двамата мъже пред мен. Тогава видях къде бе паднал ножът. Не на земята, както предполагаше Хедеши, а в ръката на Рейес.

Той задържа главата на мъжа, сякаш го прегръщаше в отговор, и заби ножа в корема му с един удар със скоростта на светлината. Хедеши го зяпна, шокът му бе истински, когато се препъна назад.

— Ще откажеш на баща си неговия трон?

— Никога не е бил негов — каза Рейес, забивайки ножа отново. Прокарвайки го нагоре по тялото. Миг по-късно, ножът се показа точно под брадичката на англичанина.

Хедеши ме погледна, очите му се насълзяваха от болка.

— Просто помни какво ти казах за него.

Опитах се да потисна ужаса, който почувствах, докато наблюдавах как разпаряха човек.

— Ще си вържа конец на пръста.

Още една прободна рана извлече накъсан стон от гърлото му.

— Не е такъв, за какъвто го мислиш.

Замислих се за баща си. За Харпър и Арт, и Пари. Общо взето за всеки, когото някога бях познавала, и му отговорих възможно най-чистосърдечно.

— Никой не е.

Рейес го прегърна отново и му заби ножа отстрани.

— Първата ти грешка беше да дойдеш за нея — каза той в ухото на мъжа.

Хедеши се закашля, знаейки много добре, че поема последните си глътки въздух.

— А втората ми? — попита той, докато кръвта се изливаше от устата му.

— Да вярваш, че можеш да минеш през мен.

Мъжът се усмихна и каза с възможно най-нежен глас:

— Атака.

И общо взето тогава целия ад се изсипа на земята.

Глава 20

Всичко отиде по дяволите.

Надпис върху тениска

Още петима обладани от демон човека наизскачаха от сенките като полудели, когато Рейес се раздели на две отделни създания. Безтелесната му същност се дематериализира, протегна се през англичанина и със свиреп замах измъкна навън демона Хедеши. Телесната му същност се гмурна в тъмнината, нападайки най-едрия приближаващ се демон, мъж, който изглеждаше като сумо борец. Паднаха тежко и бързо се превърнаха в неясна бъркотия от ръце и юмруци.

За нещастие Артемида използва тялото ми за ракетна площадка, отървавайки ме от бъбрек на име Пърсивал и доста вероятно от Харолд, далака ми. Обвих с ръце корема си, след това пролазих, за да се изправя на крака, и се протегнах към най-близкото нещо — гребло за листа, подпряно на сградата.

Тогава осъзнах, че госпожа Алън бе излязла да изведе ПФ, мини пудела, да си свърши работата. ПФ полудя от целия екшън. Госпожа Алън му извика да се прибира обратно вътре, но ПФ въобще не я слушаше. Дръпнах се изненадано, когато той атакува един здравеняк, който се бе насочил към мен. Мъжът беше достатъчно тежък, за да бъде реална заплаха. Не колкото сумо бореца, но не бих го предизвикала на борба с палци, дори и животът ми да зависеше от това.