Читать «Черният отряд» онлайн - страница 6

Скритите зад забралото очи на ездача ни прескочиха небрежно, все едно попаднали върху стадо овце. Внезапно погледът му се върна и се закова върху Мълчаливия, който на свой ред се втренчи в него. Не показа страх, но сякаш се смали.

Шествието продължи пътя си — безизразно, дисциплинирано. Разтревожен, Милосърдния нареди на нашата сган да се раздвижи отново. Влязохме в Бастиона само няколко метра след странниците.

Бяхме арестували повечето от най-консервативните водачи на Синия клан. Когато се разнесе слухът за набега ни, агресивните типове решиха да демонстрират сила. И дадоха тласък на жестоки зверства.

Постоянните промени на времето въздействат върху човешката психика. Населението на Берил е свирепо. Размирици избухват и по най-малкия повод. А когато това се случи, мъртъвците се броят с хиляди. Този път беше по-лошо от всички предишни.

Половината от проблема се корени в армията поредица слабохарактерни, бързо сменящи се синдици бе отслабила дисциплината. Сега войската е извън всякакъв контрол. Като цяло обаче е склонна да се вдигне срещу Бунтовниците. Потъпкването на метежа се възприема като разрешение за мародерства.

Дойде и най-лошото. Няколко кохорти от Разклонените казарми поискаха допълнително възнаграждение, за да изпълнят заповедта за възстановяване на реда. Синдика им отказа. Те се разбунтуваха.

Взводът на Милосърдния спешно зае позиции до Боклукчийската порта и задържа и трите кохорти. Повечето от нашите загинаха, но нито един не побягна. Самият Милосърден загуби в битката око и пръст, получи рани в рамото и хълбока и когато пристигнаха подкрепления, щитът му беше пробит на повече от стотина места. Добра се до мен по-скоро мъртъв, отколкото жив.

В края на краищата размирниците предпочетоха да се разпръснат, вместо да се изправят срещу оцелелите от Черния отряд.

Този бунт е свързан с най-страшните ми спомени. При потушаването му изгубихме почти сто братя, а не можехме да понесем липсата дори на един-единствен човек. Улиците в Квартала на стенанията бяха осеяни с трупове. Плъховете пируваха. Ята лешояди и гарвани се събраха от околностите.

Капитанът разпореди Отрядът да се прибере в Бастиона.

— Нека събитията да следват естествения си ход — каза той. От кисело настроението му беше станало отвратително. — Направихме всичко по силите си. Договорът ни не включва самоубийство.

Някой подхвърли да се нанижем на собствените си мечове.

— Явно точно това очаква Синдика.

Берил потъпка нашия дух, но най-разочарован беше Капитана. Винеше единствено себе си за претърпените загуби. Всъщност той дори подаде оставка, но не я приехме.

Тълпите се отдадоха на враждебни, жалки и несвързани усилия да поддържат хаоса, като възпрепятстваха всякакви опити за овладяване на пожарите или за предотвратяване на грабежите, но иначе само се мотаеха из града. Бунтовническите кохорти се увеличаваха с дезертьори от другите части, систематично избиваха и плячкосваха всичко по пътя си.