Читать «Черният отряд» онлайн - страница 60

Капитана кимна.

— Брестак?

Брестака повтори своята част от историята, дума по дума. Прехвърли разказа на Едноокия, който очерта схемата за залавянето на Грапата. Аз недоумявах, но Ловеца на души веднага схвана идеята. Засмя се за трети път.

Разбрах само, че се каним да предизвикаме тъмната страна на човешката природа.

Едноокия заведе Ловеца на души да му покаже загадъчния си камък. Скупчихме се около пламъците. Мълчаливия извади тесте, но никой не прояви охота за игра.

Понякога се чудя как посветените от вътрешния кръг запазват здравия си разум. Те непрекъснато са до Покорените. Ловеца на души е направо сладур в сравнение с останалите.

Двамата се върнаха, като се заливаха от смях.

— Пасват си! — промърмори Брестака в рядък изблик на собствено мнение.

Ловеца на души пак си присвои топлината на огъня.

— Добре свършена работа, господа. Много добре свършена. С въображение. Това може да ги разбие в Клина. Тръгваме към Розоград щом времето се оправи. Осем числен отряд, Капитане, включително двама от магьосниците ти…

Всяко изречение бе последвано от пауза. И всяко бе произнесено с различен глас. Пълна перверзия.

Бях чувал, че това са гласовете на хората, чиито души Ловеца на души е присвоил.

Записах се доброволец за мисията в порив на необичайна смелост. Исках да видя как Грапата ще бъде хванат с косъм и парче варовик. Хромия се бе провалил въпреки цялата си зловеща сила.

Капитана обмисли въпроса.

— Добре, Знахар. Едноокия и Гоблин. Пращам и Брестака. И си изберете още двама.

— Дотук са седем, Капитане.

— С Гарвана стават осем.

— О, Гарвана! Разбира се.

Естествено. Тихият, смъртоносен Гарван щеше да бъде алтернативното его на Капитана. Връзката помежду им преминаваше границите на разбирането. Предполагам, че се притесних, понеже Гарвана напоследък ме плашеше до смърт.

Той погледна Капитана. Вдигна дясната си вежда. Капитана отвърна с едва забележимо кимване. Гарвана мръдна рамо. Какво беше посланието? Не се сетих дори за предположение.

Нещо странно витаеше из въздуха. Осведомените го намираха за великолепно. Не бях способен да отгатна какво е, но бях сигурен, че е гнусно и гадно.

Бурята стихна. Скоро пътят към Розоград беше отворен. Ловеца на души беснееше — Грапата имаше две седмици преднина. Преходът до Розоград щеше да ни отнеме една седмица. Внушените от Едноокия слухове можеше да изгубят ефикасността си, докато стигнехме.

Напуснахме преди зазоряване, натоварили варовиковата плоча на каруца с чергило. Магьосниците не бяха сторили кой знае какво, освен да издълбаят в нея кухина колкото голям пъпеш. Не можех да преценя стойността й. Едноокия и Гоблин се суетяха над нея като младоженец над нова булка. Черното джудже отвръщаше на въпросите ми с широка усмивка. Копеле.

Времето се задържа хубаво. Топли ветрове духаха от юг. По пътя попаднахме на дълъг участък кал. И станах свидетел на изумително явление. Ловеца на души слезе и повлече каруцата през калта заедно с всички нас. Този великан на Империята.