Читать «Черният отряд» онлайн - страница 43

Едноокия за секунди хипнотизира Селяндура. Двамата заобикаляха, бъбрейки си като стари дружки.

Насочих вниманието си към Шекера.

— Мъжът в сенките куцаше ли?

— Беше твърде висок за Хромия.

— И така да е, атаката явно е била с благословията на страшилището. Нали, Брестак?

Сержантът кимна.

— Ловеца на души сигурно ужасно ще се вкисне, ако разбере. Разрешението да рискуваме трябва да дойде от върха.

Нещо като стон долетя от Гарвана. Сведох очи. Неговите бяха притворени. Нададе същия звук. Допрях ухо до устните му.

— Зуад… — промълви той.

Зуад. Отвратителният полковник Зуад. Врагът, когото бе споменал. Привилегированият касапин на Хромия. Рицарското поведение на Гарвана доведе до ужасни последици.

Съобщих на Брестака. Той не изглеждаше изненадан. Може би Капитана бе споделил историята на Гарвана поне с взводния му командир.

Едноокия се върна и заяви:

— Приятелчето Селяндур работи за противника… — ухили се със злобната усмивка, която репетира специално, за да плаши дечица и кучета. — Реших, че ще искаш да го вземеш предвид, Брестак.

— О, да — сержантът изглеждаше повече от доволен.

Върнах се на работа към следващия, който беше в най-лошо състояние. Още малко шев и кърпеж. Чудех се дали конецът ще ми стигне. Патрулът беше доста пострадал.

— Кога ще получим от отварата ти, Едноок?

— Все още чакам пилето.

— Ами нека някой открадне едно! — изръмжа Брестака.

Едноокия продължи:

— Хората, които търсим, се крият в една дупка на улица „Блийк“. Имат си няколко груби приятелчета.

— Какво ще правиш, сержант? — поинтересувах се.

Бях сигурен, че ще предприеме нещо. Гарвана ни беше поставил под задължение, произнасяйки името на Зуад, Той си мислеше, че умира. В противен случай не би го назовал. Познавах го достатъчно добре, дори и да не знаех нищичко за миналото му.

— Трябва да организираме нещо за полковника — замисли се Брестака.

— Ако търсиш неприятности, ще си ги намериш. Спомни си за кого работи той.

— Лоша работа! Да оставиш някой, да се измъкне, след като е нанесъл удар по Братството, Знахар. Ако ще и да е Хромия.

— Но ще поемеш тежко бреме на плещите си, нали? — подхвърлих аз, но не изказах несъгласие.

Загубата на бойното поле е приемлива. Случаят обаче не беше такъв. Това си беше имперска политика. Хората трябва да бъдат предупреждавани, че могат да затънат, ако скочат в блатото. Щяхме да го покажем на Хромия и Ловеца на души.

— Какви последствия предвиждаш? — попитах Брестака.

— Цяла камара попържни и стенания. Но не смятам, че има кой знае какво за правене. По дяволите, Знахар, и без друго не ти е работа да мислиш. Плащат ти да кърпиш ранени — той замислено се втренчи в Селяндура. — Струва ми се, че колкото по-малко свидетели има, толкова по-добре. Хромия няма да се разписка, ако не може да докаже нищо. Едноок! Я си поговори с тоя питомен Бунтовник — В главата ми се върти една малка гадна идея. Може би той ще ни даде ключа.

Едноокия свърши със сервирането на супата. По бузите на първите, които я изпиха, вече изби червенина. Брестака спря да гризе ноктите си. Стрелна коняря сурово.