Читать «Черният отряд» онлайн - страница 3

Берил е кръстопътят на нищетата, но същевременно е древен и интригуващ. Историята му е бездънен кладенец, пълен с непрогледен мрак. Забавно ми е да прониквам в тъмните му дълбини в опит да отделя фактите от измислиците, легендите и митовете. Задачата не беше лека, защото предишните историци на града са творили със стремежа да угодят на властниците по своето време.

За мен най-интересният период е древното кралство, чиито хроники са и най-загадъчни. Тогава — през царуването на Ниам се появили форвалака, след десетилетие на ужас били победени и затворени в тъмната си гробница на върха на Хълма на некропола отгласи от този кошмар още нашепват от фолклора и поучителните майчински напътствия към непослушните деца. Но отдавна никой не помни какво всъщност са представлявали форвалака.

Продължих пътя си, отчаян от непобедимата жега. В Сенчестите си будки часовите бяха увили вратовете си с кърпи.

Полъхът на бриза ме сепна. Обърнах се към пристанището. Един кораб заобикаляше острова — огромен пъргав звяр, в сравнение, с когото лодките и фелуките приличаха на джуджета. В средата на опънатото до пръсване черно платно се издуваше сребърен череп, заобиколен с искряща сребърна верига. Червените му очи пламтяха. Зад изпочупените му зъби трептяха огнени езици.

— Какво е това, по дяволите?! — възкликна един от часовите.

— Нямам представа, Белезникав.

Размерът на кораба ме впечатли повече, отколкото крещящото платно. Четиримата второстепенни магьосници, с които разполагахме в Отряда, можеха да си съперничат със собственика му по панаирджийство. Аз обаче досега не бяха виждал галера с пет редици гребла.

Сетих се накъде съм тръгнал.

Почуках на вратата на Капитана. Никакъв отговор. Самопоканих се и го заварих да хърка на масивния дървен стол.

— Ей! — изкрещях аз. — Пожар! Бунтовници в Квартала на стенанията! Танцьорът е пред Портата на зората!

Танцьорът беше генерал, който навремето сринал Берил почти до основи. Хората още потръпваха, като чуеха името му.

Капитанът остана невъзмутим — нито му мигна окото, нито се усмихна.

— Много си нагъл, Знахар. Кога ще се научиш да спазваш установения ред?

„Установеният ред“ означаваше първо да досаждам на Лейтенанта. Да не прекъсвам дрямката му, докато Синия клан не щурмува Бастиона.

Обясних му за Къдравия и диаграмата. Той свали крака от писалището.

— Прилича на задача за Милосърдния — в гласа му прозвуча безмилостна жлъч.

Черният отряд не търпи злонамерени атаки срещу хората си.

Милосърдния беше нашият най-зъл взводен командир. Той смяташе, че дузина мъже ще му стигнат, но позволи на Мълчаливия и на мен да вървим по петите им. Аз можех да закърпя ранените. Мълчаливия щеше да е полезен, ако играта със Синия клан загрубееше, но ни забави половин ден, докато набързо обиколи горите.

— Какво толкова тайнствено прави, по дяволите? — попитах магьосника, когато се върна, повлякъл дрипав чувал.

Той се ухили безмълвно. Мълчалив си е и мълчалив ще си остане.

Кръчмата се наричаше „Вълнолома“ и беше удобно свърталище. Не една вечер бях прекарвал тук. Милосърдния разпредели трима на задната врата и остави още четирима до двата прозореца. Други двама изпрати на покрива. В Берил всички къщи имат таванска капандура. През лятото хората спят горе. После въведе останалите през официалния вход на „Вълнолома“.