Читать «Черният отряд» онлайн - страница 25

Така си и беше.

Трезвен, магьосникът ни е по-стиснат от мокър нашийник от необработена кожа. Лихваря трепна и по навик колебливо се озърна.

— Капитана ви търси, момчета.

Спогледахме се. Едноокия мирна — напоследък не виждахме Капитана много често. През цялото време се мотаеше с онези горделивци от Имперската армия.

Брестака и Лейтенанта се изправиха. Аз последвах примера им — и тръгнахме към Лихваря.

Изведнъж съдържателят изрева. Едно от слугинчетата хукна към вратата и я блокира. Огромен и явно тъп като бик мъжага се измъкна от задната стая. Във всяка ръка, приличаща на бъчва, държеше чудовищна чепата сопа. Изглеждаше объркан.

Едноокия изръмжа. Братята около него се надигнаха, готови на всичко. Моряците надушиха боя и започнаха да си избират страна. Повечето застанаха срещу нас.

— Какво става, по дяволите? — викнах аз.

— Моля ви, господине — отвърна момичето на вратата. — Приятелите ви не са платили последната поръчка — и стрелна лукаво съдържателя.

— Как пък да не са!

В кръчмата плащането при поднасяне на поръчката беше традиция. Погледнах Лейтенанта. Той кимна. Погледнах съдържателя. Усетих алчността му. Смяташе, че сме достатъчно пияни да платим двойно.

— Едноок, ти избра това разбойническо свърталище! — заяви Брестака. — Оправяй се!

Речено-сторено. Едноокия заквича като свиня, подгонена от месар…

Изпод масата изхвърча голямо като шимпанзе четириръко грозилище. Нападна момичето на вратата и отпечата зъбите си върху бедрото й. След това се покатери по размахващата сопи планина от мускули. Преди да разбере какво точно става, биячът вече кървеше от дузина рани.

Купата с плодове, поставена върху централната маса, изчезна в черна мъгла. Секунда по-късно се появи, пълна с отровни змии, които преливаха над ръба й.

Съдържателят не свари да затвори устата — и от нея бликна поток бръмбари скарабеи.

Измъкнахме се по време на суматохата. Едноокия виеше и се кискаше чак до казармите.

Капитана се втренчи в нас. Стояхме пред голямата каменна маса, около която спокойно можеха да се настанят двайсетина души и се облягахме един на друг. Едноокия още страдаше от нередовни пристъпи на кикот. Дори Лейтенанта не успяваше да се преструва на сериозен.

— Пияни са — каза му Капитана.

— Пияни сме — съгласи се Едноокия. — Ние сме очевидно, несъмнено, отвратително пияни.

Лейтенантът го смушка в бъбреците.

— Седнете, момчета. И се помъчете да се държите както подобава, докато сте тук.

Тук беше изящен парк, на социални километри над последното ни местоназначение. Тук дори курвите бяха титулувани. За саждения и чудеса на парковото строителство разчупваха пейзажа в уединени градини с езерца, морави и каменни алеи. Във въздуха се носеше всепоглъщащият аромат на цветя.

— Доста луксозно за нашия вкус — отбелязах.

— Какъв е поводът? — попита Лейтенанта. Ние се олюлявахме към столовете си.

— Ние сме гости. Дръжте се като такива…

Пръстите му се заиграха с брошката над сърцето му — свидетелство, че се ползва от подкрепата на Ловеца на души. Всички получихме такива, но рядко ги слагахме. Жестът на Капитана подсказваше, че трябва да поправим пропуска си.