Читать «Черният отряд» онлайн - страница 175

Стрелата ми попадна в десетката. Той каза:

— Понякога изниква нещо, което е толкова важно, че не можеш да го споделиш и с най-добрите си приятели. Можеха да убият всички.

— И аз така реших. Хей! По-полека!

Мълчаливия бе слязъл от седлото и започна разговор с Глезанка. Тя сякаш не забелязваше напрежението между приятелите й. Разказваше на магьосника какво са сторили и накъде са тръгнали.

— Смяташ ли, че постъпваш разумно? — попитах. — Опал? В такъв случай трябва да научиш няколко факта. Първо, Господарката спечели. Предполагам, че си се сетил. Предвиждал си победата й, иначе нямаше да избягаш. Добре. По-важното е, че Хромия се завърна. Тя не го е довършила. Възстановила го е и сега е любимец номер едно.

Гарвана пребледня. За пръв път, откакто го познавам, го видях наистина ужасен. Но не се боеше, за самия себе си. Вече беше жив труп, човек, който няма какво да губи. Само че сега имаше Глезанка, както и цел. Трябваше да оцелее.

— Точно така. Хромия. Ние с Мълчаливия доста умувахме върху това…

В действителност, идеята ми хрумна преди секунда. Имах чувството, че ще прозвучи по-убедително, ако я представя като старателно обмислен план.

— Сигурно е, че Господарката рано или късно ще научи. Ще предприеме нещо. Ако се сети за теб, ще пусне Хромия по следите ти, а той те познава. Ще започне да претърсва старите ти скривалища с предположението, че ще влезеш във връзка със стари приятели. Имаш ли още такива, които могат да те скрият от Хромия?

Гарвана въздъхна и като че ли се смали. Прибра ножа.

— Такъв беше планът. Смятах да преплаваме до Берил и да се скрием в околностите.

— Берил на практика е само един от съюзниците на Господарката, но там думата й е закон. Налага се да идеш някъде, където никога не са чували за нея.

— Къде?

— Не познавам тази част от света…

Той изглеждаше съвсем спокоен, така че скочих от седлото. Изгледа ме враждебно, после се отпусна. Продължих:

— Знам по-голямата част от това, което дойдох да науча. Мълчалив?

Мълчаливия кимна и продължи беседата с Глезанка. Извадих торбата с парите от багажа си и я хвърлих на Гарвана.

— Забрави да вземеш пая си от плячката от Розоград! — подкарах напред и резервните коне. — Ще пътувате по-бързо, ако яздите!

Гарвана се бореше със себе си, опитваше се да благодари, неспособен да прескочи бариерите, издигнати около сърцето му.

— Предполагам, че ще се насочим към…

— Не искам да знам — прекъснах го. — Вече два пъти се срещах с Окото. Господарката си е наумила да изложи позицията си пред идните поколения. Не се стреми да се представи в благоприятна светлина, а да възтържествува истината. Знае как се пренаписва историята. Не иска това да се случи и с нея. А аз съм човекът, когото си е избрала да води записките.

— Измъкни се, Знахар! Ела с нас. И двамата с Мълчаливия елате с нас.

Нощта беше дълга и самотна. Доста обмислях и тази възможност.